* * *

Марко открива брат си Андрей

Събрали се триесе кральове,
събрали се на честна трапеза
да си пият вино и ракия.
Погина им чаша на трапеза;
вси кральове на нозе станаха,
поли изтърсят, ръце разгрътат -
не можат чаша да си найдат...
Удрая клетва да се кълнат -
кой се кълне у макя, у баща,
кой се кълне у брат, кой у сестра,
кой се кълне у мъжките деца,
кой се кълне у пръвното любе...
Марко нема у що да се кълне -
он се кълне в сабя куваклия
и се кълне в Шара-пехливана.
Дружина му велят и говорят:
- Ой ле, Марко, ой ле, стара влъхво,
у тебе е чаша позлатена!
Сите се кълнат у макя, у баща,
сите се кълнат у брат, у сестра,
и се кълнат в мъжките деца,
и се кълнат в пръвното любе;
ти се кълнеш в сабя куваклия
и се кълнеш в Шара-пехливана!
На Марко върло му дожалело,
та си ойде на негови двори;
отдалек го макя погледнала,
та на Марко вели и говори:
- Ой ле, Марко, ой ле, мили сино,
защо ми си лице променил,
та си идеш на цвръста пладнина -
дали те борба надбориха,
или те камен надхвърлиха,
или те коня надиграха,
или те вино надпиха?
А Марко й вели и говори:
- Ой ле, майко, мила майко,
ни ме борба надбориха,
ни ме камен надхвърлиха,
ни ме с коня надиграха!
Тук' седнахме на честна трапеза
да си пием вино и ракия;
на трапеза ни чаша погина.
Вси кральове на нозе станахме,
поли изтресохме, ръце разгърнахме,
не можахче чаша да си найем...
Удариха клетва да се кълнат -
кой се кълне у макя, у баща,
кой се кълне у брат, кой у сестра,
кой се кълне у мъжкото дете,
кой се кълне у пръвното любе...
Я немах у кого да се кълна -
я се кълнех в сабя куваклия
и се кълнех в Шара-пехливана!
Оти не си, майко, брат родила?!
А макя му вели и говори:
- Ой ле, Марко, ой ле, мили сино,
не рани ми девет люти рани!
И язе бех брата породила,
ами си е далеко попленен,
кажуваха го в Дуката града...
И Марко си се върло запалил,
та яхна коня Шара-пеливан,
замръкнал накрай Слано море,
осъвнал е в Каравлашка земя.
Отишъл у едно турско село,
турци си у джамия влазеха,
и Марко си у джамия влезна.
Сите турци турски се кланяха,
турски кланяха, Бога молеха;
и Марко си се турски кланяше,
ама каурски Бога молеше.
Турци от джамия излазяха,
та на Марко велят и говоря:
- Е тизека, гола дервишино,
отдека си, накъде кье идеш;
турчин ли си, каурин ли си -
турски се кланяш, каурски се молиш?
А Марко им вели и говори:
- Къде нас са таквуя каурето -
турски се кланят, каурски се молят!
На турци си вели и говори:
- Кажете ми, дека има механа,
да си ида, вино да си пия?
Турци му велят и говорят:
- Е тизека, гола дервишино,
немаме тука близо механа,
тегли коня въз поле широко,
кье си идеш у Дуката града,
тамо си е крал Александрия -
у него има вино, ракия.
Дали кье го бъре погодити?
Право тегли въз Дуката града,
кье те срещнат врати оловати,
кье видиш джамове позлатени!...
Право тегли въз Дуката града,
качи се на широки чардаци,
та видя джамове позлатени;
със нога ритна, врата отвори,
та си влезна у широки двори.
Видела го кралицата млада,
та на Марко вели и говори:
- Постой малко, незнайна делийо,
кральо спие, дури да го скорна!
А Марко й вели и говори:
- Я подай ми чаша руйно вино,
мала чаша - седемдесе ока,
кье си пия вино непремерено,
кье давам пари непреброени!
Кралевица вели и говори:
- Е тизека, незнайна делийо,
ние не даваме вино с пари,
не взимаме пари неброени,
ние вино даваме с каул!
Па си изскокна на висок чардак
и си скорна крал Александрия.
Удариха каул да вързуват -
ако надпие Александрия,
кье му вземе сабя куваклия;
ако надпие крал кралевити,
кье му вземе кралицата млада!
Па вземаха вино да си пият;
ка си пиеха, ка си ядяха,
крал Александрия, ка седе, - заспа,
Марко не е ни уста натопил...
На кралица вели и говори:
- Е невесто, кралице млада,
събери кралеите сандъци,
кье те водя у Прилеп града!
Па си събра кралевите сандъци,
па кренаха по дълги друмове.
Обърна се Марко кралевити -
егле плаче кралица млада!
А Марко й вели и гоори:
- Ой тизека, невесто кралице,
защо рониш тия дребни сълзи?
Кралица му вели и говори:
- Е тизека, незнайна делийо,
кье ме водиш у Прилеп града;
язе имам у Прилепа града,
имам девер - Марко кралевити,
кье ме чуе, та кье си ме отме!
И тогай си я Марко попита:
- Е тизека, невесто кралице,
ето я съм Марко кралевити!
Тогай се повърнаха на чардак,
та скорнаха крал Александрия,
тогай си се опикясали братя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015