* * *

Марко открива брат си Андрей

Шетба шета Марко добър юнак,
шетба шета низ гора зелена,
шетба шета с брат си Андреяшо.
Андреяшо жажба налегнало,
Андреяше Марко си продума:
- Леле, брато, леле, мили брато,
шетба шетам три дни и три нощи,
нещо си ме жажба налегнало
и не можем вече да си траем.
Марко брата потийо говори:
- Хвала тебе, брато Андреяшо,
тук не можеш вода да намериш -
че си идеш горе на друмове,
на друмове във гора зелена,
тамо има мома Чехаджина,
та си дава вино за облога.
С очи гледай, от кон да не слезнеш,
да те тебе, бре, млад не погуби -
нема, брайно, в кръчмата да влезнеш,
ако влезнеш, нема да излезнеш.
Па си тръгна брат му Андреяша,
та си ойде горе на друмове
да си пие вино тригодишно.
Па застана пред кръчма широка
и си виком, море, извикува:
- Излез, излез, мома Чехаджино,
да ми дадеш вино за жълтица.
Та излела мома Чехаджина,
отговаря мома Чехаджина:
- Хвала тебе, незнаен юначе,
я не давам вино за жълтица,
а си давам вино за облога -
кой си юнак от кон отседлае
да си влезне във кръчма широка.
Не сети се Андреяш юнака
що му Марко потийо заръча,
на отседла своя врана коня,
та си влезна във кръчма широка
да си пие вино за облога.
Там затече четирсе юнака -
хванали са Андреяш войвода,
и хванали, глава отрезале.
Чека Марко братец да му дойде,
чека Марко три дни и три нощи,
па си тръгна Марко да го дири,
па си тръгна из гора зелена
и си стигна на широки друми,
на широки друми под механа.
Па надзърна у хладна механа -
що да види Марко добър юнак:
- Андреяшу глава отрезали
и с главата на титра играят.
Па си върза своя врана коня,
па го върза за врата широка
и на коня потийо говори:
- Хвала тебе, коньо Шарколийо,
като влезнем, сите че погубим.
Кой не можем азе да погубим,
ти сос уста глава че му държиш,
а сос нозе кости че му трошиш.
Па си влезна Марко сред механа,
извади си сабя дипленица,
що се дипли дванайсе пъти,
развърте се налево, надесно,
та погуби четирсе юнака -
кой си юнак с сабя не докачи,
той до врата тамо си отиде,
него хвана коня Шарколия -
със устата главата му държи,
със нозете костите му троши,
сал остана мома Чехаджина,
тя на Марко жално-милно дума
да не я, бре, млада погуби.
Нало Марко нея не послуша,
на извади тънко влашко ноже,
та отреза нейни тънки ръце
и извади нейни сини очи:
- Гледай сега брат ми да излъжеш,
да излъжеш, млад да го погубиш.
Па си взема Андреяшу глава,
па я тури коню у зобница
и си ойде Марко на дворове.
Майкя Марко потийо говори:
- Леле сино, леле мили сино,
камо, сино, брат ти Андреяша?
Марко майкя потийо говори:
- Зърни, мамо, коню у зобница
да си видиш Андреяшу глава.
Зърна майкя коню у зобница,
та си виде Андреяшу глава.
Падна она на черната земя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015