* * *

Марко открива брат си Андрей

Седнали са дванайсет краля,
седнали са на златна трапеза
да си ядат и си пиет,
и се хвалят дванайсет краля
и се хвалят кой сос майка, кой сос люба,
и се хвалят кой сос рода, кой сос брата.
Я що беше Крале Марко,
той се хвали с бърза коня,
бърза коня и с востра сабя.
Я що беха кральовето
на Марко се насмеаха:
- Оти, Марко, бре, юначе,
ней се хвалиш с бърза коня,
ней се хвалиш с остра сабя,
твоя коня - псета месо,
твоя сабя - студно железо!
Ем си хвалиш с милен брата.
Повърна се Кральо Марко,
григо го е нападнало
как да найде милен брата?
Ем ми пита стара майка:
- Как не роди, стара майко,
един брата и на мене,
и аз, майко, да се хваля,
да се хваля сос кральове?
Отговори стара майка:
- Дали чуеш, Крале Марко,
що ще майка да ти каже!
Аз си роди един сина,
един сина тоя брата,
име беше Андреаше.
Бог да бие клети турци,
що станаха клети турци,
клети турци аскерлии,
та пойдоха на ордии
да се бият, дженк да правят.
Заминаха през наш града,
и събраха малки деца,
твоя брата поплениха,
малко робче занесоха.
Ти ми беше малко дете,
малко дете във ръките,
тебе майка очувала
ъв пелени, ъв ръките.
Твойо брате Андреаше
занесоха в турска земя,
в турска земя, бре, Дервишка,
не го знаем, мое чедо,
дали е живо, ил умрело?
Марко рече на майка си:
- Стегни моя бърза коня,
и ми клади два сомуни,
наточи ми малка чаша,
малка чаша един чебър,
що ми бере руйно винце,
руйно винце триста ока,
та си пие до три пъти!
Наточи му един чебър,
и му кладе два сомуни.
Марко стегне бърза коня,
и му кладе до три чарга,
до три чарга сос мамузе;
та го пусне Крале Марко
по друмове низ полето,
да го игра като Юда.
Пак отиде в турска земя
в турска земя, бре, Дервишка,
де салаха на байрама, -
турци беха на джамия.
И се чуди Крале Марко
как да найде милен брата?
Ем си седне Крале Марко
на джамия в кафенего,
при турците да се моли:
турски се Марко кланя,
сръбски Бога моли!
Догледа го турски ходжа,
Марку дума отговори:
- Е бре, Марко булгарину,
незнаена бре юначе,
що не знаеш да се кланяш,
да се кланяш на джамие!
Отговори Крале Марко:
- Вели, чуеш турска ходжо,
скоро съм се потурчил,
турски закон не съм видел,
още не знам да се кланям.
Дека виде турска ходжа,
та се бръкна в джебове,
извадило грош алтъне,
те ги даде на Крале Марко,
даде му ги и му рече:
- Вземи, Марко, грош алтъне,
да научиш турски закон!
Марко взема грош алтъне,
пак се чуди Крале Марко,
как да найде милен брата
да изпита Андреаша?
Ем си седне Крале Марко,
ем си седна на джамия,
на джамия да си проси,
и продума иа дервиша:
- Скоро съм се потурчил,
дарете ме за Алаха,
да научем турски закон!
Марко дарил дервишето:
кой жлътица, кой парица,
заминала е дервишина,
стара ми е остарела,
бела брада побелела,
и на Марко продумала:
- Е бре, Марко, бре, делийо,
и аз има мой юнака,
та загине млад зелено,
ке ти дадам пцошен елек,
и на него златни вуи.
И му даде три алтъна.
Марко рече и пропита:
- Кье те питам, дервишино,
право мене да ми кажеш:
дали има турска земя
руйно вино за пиенье?
Тогай рече дервишина:
- Е бре, Марко булгарину,
турци вино не пийет!
Тука нема руйно вино,
има вино в махалата
през мостове през водата,
тамо има един юнак,
един юнак и то булгарин,
та го викат Андреаше,
той си има руйно вино.
Не продава, бре, сос паре,
ем го пиет сос кавулье,
сос кавулье, сос облога,
и го дава за неволя.
Стана Марко, та отиде,
през мостове на махала,
с бърза коня почукало
на портите кемерлие,
излело е първо любе,
първо любе Андреашка,
Марко рече и продума:
- Имате ли руйно вино,
за облога, за пиенье?
Повърна се Андреашка,
та продума нехин стопан:
- Андреаше, мой стопане,
де е дошел един юнак,
почукал е наша порта,
в капията кемерлия,
потерал е руйно вино,
за облога за пиенье.
Излело е Андреаше,
капии е отворило,
на юнак е продумало:
- Не продавам руйно вино,
ем го пием сос облога;
ако сакаш, бре делийо,
ние облог да повдигнеме,
да пиеме руйно вино?
Два брата тамо стоят,
тамо стоят и се гледат,
и се гледат, с вусти думат,
пак се тие не познават,
че са братя от една майка!
Ем си влезе Крале Марко,
облог си са повдигнали,
за три нощи и за три дни,
да си пият на трапеза,
кого винце да надвари;
ако се упие Крале Марко,
да му вземе Андреаше
бърза коня с востра сабя;
ако винце да надвари
да се упие Андреаше,
да му вземе Крале Марко,
първо любе с мъжко дете.
Пак са пили до три нощи,
опило се Андреаше,
трета вечер на трапеза,
задремало Андреаше,
дремка го е нападнало
заспало е на трапеза,
паднало му самур калпак.
Той имаше в руса коса,
на главата златно влакно,
Марко позна братов нишан,
те си рече Андреашка:
- До сад беше на Андреаше,
на Андреаше първо любе,
първо любе изметчийка,
сега Марко кье те вземе,
и на мене изметчийка,
ке те водем Прилеп града.
Отговори Андреашка:
- Колай, брате, кье ме водиш,
тамо има малки девер,
като тебе по-юнака,
да ме види, мен кье вземе.
Тога стана Крале Марко,
собрало е всичка руба,
всичка руба, покъщнина,
товарило три товара
три товара тежка хазна,
и порука Андреаша:
- Хайде, брате, да бегаме,
от Дервишка пуста земя,
да идеме на Прилипа,
па Прилепа в ваша вяра,
ние сме си милни брата,
една майка нас родила,
я си позна братов нишан,
кога падне самур калпак.
Учиниха до два брата,
учиниха три метаня,
иа се простет, познает се
и си лице полюбиха.
Пак заведет Андреашка,
и закарат четири коня,
та ги вяхнат четворица,
дете карат бърза коня,
бърза коня връз хазната,
те си бегат това време
в тая земя по полунощ,
кога още петли нема,
оставиха турска земя;
зора ги е достигнала
на дервене в Болгарска,
слънце ги е огреяло.
Я що беше Андреаше,
вода ми е потерало,
на дервене студна вода;
тамо беше пуста гора,
несечена, невдигана,
те имаше на дервене
механджийка кръчмарица
три сахата по-отдолу.
Пак ми стане Андреаше,
та отиде на механа,
Марко седи на друмове,
с мила снаха Андреашка,
с мъжко дете Костандина,
та го чака Крале Марко
на вуйкова му стара гроба.
Те отмде Андреаше на механа,
тамо найде механджийка на вратата;
врата си е затвореиа,
теа седи на прагове.
Той си тера студна вода,
ели вода, ели вино,
я що беше механджийка
как излъже Андреаша:
- Майка ми е бре преклела,
на кон вино да не давам,
нето юнак аз да служа,
ем да слезе да си пие,
ъв механа на дюкяне.
Излъга се Андреаше,
та си слезе от конята,
влезе ми ъв дюкяне;
тамо беха триста души,
триста души харамии,
пак ми станет, та си фатят
Андреаше на ръките,
ръке му са превързали,
на опаце, на кръстове,
саби махат триста души
загубиха Андреаше,
глава вземат триста души
га я хвърлят и се смеят;
играха си сос главата,
златна топка като деца.
Марко чека на друмове
на вуйкова му стара гроба,
тамо чека до пладнина,
иема брат му да се върне!
Обърна се Крале Марко:
- Чакай мене, Андреашка,
Андреашка милна снахо
сос твоето мъжко дете,
аз кье иде до дюкяне,
да си терам милен брата.
Останала Андреашка
на друмове с мъжко дете,
Марко стигна до дюкяне,
пак се найде механджийка,
коня скрила по гората,
и седнала на вратата;
Марко мъчи да излъже,
да си слезе от конята,
триста души харамии
и Марко да погубят.
Марко тера студна вода,
отговори механджийка:
- Я не давам студна вода,
от майка съм клетва взела -
юнак вода да не служа!
Марко се е налютило,
игра коня като Юда,
и замаха силно остра сабя,
та удари до две врати,
до две врати механджицки,
силно ги е ударило
Марко ги е изкратило
с парастате с прагове,
та остане саде дуваро.
Тамо виде триста души,
триста души харамии,
играеха със главата,
като топка игралица
малки деца що играят,
ем я хвърлят и се смеят.
Марко търгне тежка сабя,
що мереше седемдесет педи,
що тежеше деветдесет ока,
силно маха тежка сабя,
та погуби триста души:
пресекло е Крале Марко
кому ръка до лактите,
кому ноге до колене,
кому глава отсекло...
Пак излезе Крале Марко,
изнело е Андреаше,
и му вземе руса глава,
та го клава на полето,
на полето в тревата.
Как то виде механджийка,
та си бега по гората,
де не може коня да иде.
Порукало Крале Марко:
- Не ми бегаш, механджийке,
механджийке, женска стране,
я си имам от Господя,
от Господя бре юнасто,
и софия на главата,
с бърза коня я си хвъркам
по синьото ясно небо,
що са пилци, та ги стигам,
дали тебе да не стигна!
Пусна коня Крале Марко,
и си стъпи на зенгии,
та достигне механджийка,
и га фати за ръката,
та га кладе на друмове,
извади й до две очи,
отсече й десна нога,
и й даде три алтъне,
и продума Крале Марко:
- Тука седи, механджийко,
кой замине - да го просиш,
кой те пита - да казуваш,
от щото е теб неволье!
Па се върна Крале Марко,
та си писна и си викне,
и заплака, сълзи рони,
гласи пусне по гората,
гора се е затресила,
листа й са изкапали
от Маркови силни гласи;
и на небо глас достигна;
как дочуха два соколе,
два соколе два ангела,
иа ангеле жалба дойде,
та попитат на Господя:
- Боже мили, сполай тебе,
гласи стигнат от земята,
от земята синьо небе,
от Маркови тежки жалби
за негова милен брата!
Пак си слязат два ангеле,
та се сторят, направят се,
направят се два сокола,
два сокола, две пилета,
Марко викнет и продумат:
- Е бре, Марко от Прилепа,
защо плачеш, защо викаш,
гласи пущаш дур до небе,
що си имаш тежка жалба?
Марко рече и продума:
- Две пилета, два сокола,
имах брата загубена
в турска земя заробено,
мои брата Андреаше,
загуби го механджийка
с харамии побратиме.
Тогай рече две пилета:
- Немой плачеш, немой викаш,
ем ми иди во гората,
ъв гората планината,
твойо брата Андреаше
там кье найдеш бърза коня,
вързано е връз калето,
връз калето в каменето.
Вземи, Марко, бърза коня,
там кье видиш голем нишан,
та собери до два коня,
твойо коня и братова ти,
та ги пусни по гората
по гората, низ пазлака,
да ти найдат малка билка,
малка билка потъклива.
Ние си сме два сокола,
ке идеме малко върше,
малко върше на високо,
на високо на Перинско,
ке донесам студна вода,
от езера дванайсет,
та кье здигнеме Андреаша,
пак да ходи по земята,
и ти Марко брат да имаш!...
Марко стана та отиде,
ъв гората планината,
тамо найде бърза коня;
бърза коня вързано бе
за дървото сос синджире,
от копане бърза коня
сос ногите во земята
изкопале люта змие,
завило се на конята,
на конята на шията.
Марко търгна остра саба,
синджир е Марко пресекло,
и си пусне десна ръка,
люта змия да пресече,
тогай рече люта змия,
сутговори, Марко дума:
- Не ме губиш, Кральо Марко,
аз кье найдем малка билка,
малка билка потъклива,
да потъкнеш Андреаше,
да полеем студна вода,
пак да стане, да оживе.
Марко взема люта змия,
турува е на пазуво,
и заведе бърза коня,
та отиде на полето,
коня стегна сос колане,
ем ги удри сос камчици,
ем им рече Крале Марко:
- Разхвърлайте до три гори,
терайте ми малка билка!
Коня пусна по гората,
змия пусна по полето,
низ полето по тревата;
тея найде малка билка,
малка билка потъклива,
пак я даде Крале Марко.
Крале Марко змия взема,
та е пусна в дюкяне,
и й рече на змията:
- Иди, змийо, във дюкяне,
от юнаци кръв да пиеш,
църни очи ти да зобиш,
от юнаци триста души,
триста души харамии,
техни сърце да изядеш!
Това Марко кье поклони,
кье поклони бакшиш тебе.
Марко взема малка билка,
та отиде до брата си,
та му взема руса глава,
как я взема и я кладе,
на Андреаш на шията;
тогай дойдат два соколе,
и донесат студна вода,
та полеят Андреаша,
и потъкнат малка билка,
и му дунет на ушите,
и му плюнет на устата,
и си стане Андреаше на ногите,
отвори си до две очи,
та погледне ясно слънце.
Пак го води Крале Марко,
на друмове, на дервене,
до вуйкова му стара гроба,
пак товарят тежка хазна,
и заведет Андреашка,
и си яхнят бързи конье,
достигнаха на Прилепа.
Тамо найдет стара майка,
ем си седнат ъв конаци,
ъв конаци, на одае.
Пише Марко бела книга,
та порука кральовето
кральовето дванайсте,
що ядяха на трапеза,
хвалеха се кой сос брата,
кой сос брата, с братовчеда,
и сос люба и сос рода,
и сос майка, сос роднина.
Повтор седнат на трапеза,
и Марко се тога хвали
с милен брата Андреаша.
От тога е останало
тая песна да се пои,
да се пои, приказува.
и от Бога, брате, здраве,
от Бога здраве, от мене песна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015