* * *

Марко открива брат си Андрей

Пили вино тридесет юнаци
у Мара кръчмарица,
а им служи Деница девойка.
Помежду им чаша изчезнала.
Кой се кълне у брат и сестра,
кой се кълне у майка и баща.
А Марко нема у що да се кълне,
па се кълне у острата сабя
и у вранята коня.
А него го никой не веруе,
че остра сабя било остро железо,
а коня - кучешка нахрана.
Па си ойде Марко дума на дворове
и го позна майка Евросана,
позна, че е Мако ядовит.
Марко й казал, че са пили тридесет делии
със златна чаша,
сите се клели
кой у брат кой у сестра...
- Я се заклех у острата сабя,
но никой мене, майко, не веруе!
А она му дума говорила:
- Ти си имаш брата Андреяша
и сестра Шеина девойка.
Па кога беше турска размирица,
тогай ги турци заробили
и ги закарали у Анадола.
Па говори кралевити Марко:
- Я че идем, майко, да ги дирим!
Тръгна Марко у Анадола,
но изоди доста време,
но не можа брата да одири.
Па си ойде Марко вода да си пие,
вода да си пие и кон да напои.
Па му казал овчар от планина,
че има бей Андрешея,
он си нема вода за пиене,
но си има вино на облога.
Марко искал за жълтица вино:
- Я да пием и кон да напоим!
- Тука нема вино за жълтица,
а си имам вино на облога!
Ако ме надпиеш, че ми вземеш
всичкото богатство и мойта кадъна.
Ако ли те па я надпием тебе,
че ти вземем коня и оръжието.
Марко слезе и вино запили.
Пили един ден и пладне,
и бей Андрей заспал.
Па говори Кралевичи Марко:
- Чуеш мене, бейова кадъна,
премени се, бело начини се,
че те водим у Прилепа града.
А она си на Марко казуе:
- Че я имам у Прилепа града
свекърва Ефросина
и девер Марко Кралевити!
И седнали, заедно запили,
разтрезни се бея Андрешая,
па се моли на Марко Кралевити.
- Богатството всичко на тебе ти давам,
сал ми остави моята кадъна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015