* * *

Марко открива брат си Андрей

Събраха се тридесе дружина
у горица на хладна механа,
та си пия това добро вино.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша цъкленица.
Затражи я ладен механджия -
си дружина клетва се заклеа,
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете
Марко нема у що да се кълне,
той се закле у острата сабля,
и се закле у кон Шарколия,
и се закле у старата майкя.
Дружина му клетва не приея:
- Остра сабля студено железо,
Шарка коня кучешка нахрана,
стара майкя веке гроб станала -
не кълни се, Марко, у тебе е!
Разлюти се Марко, добър юнак,
та си бръкна у свилни джепове,
та извади со шака жълтици,
та си плати чаша цъкленица.
Па си ойде дома на дворове,
па на майкя потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ка ме роди, оти не породи,
не породи я брата, я сестра,
я ли мене камен да родеше?
Собраме се тридесе дружина
у горица, у хладна механа,
та си пийме това добро вино.
У дружина чаша си пощукна,
пощукнала чаша цъкленица.
Си дружина клетва се заклея,
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете,
а я немах у що да се кълнем.
Я се заклех, майко, у тебека,
и се заклех Шарка, добра коня,
и се заклех у острата сабля.
Дружина ми клетва не приеха -
стара майкя веке гроб станала,
Шарка коня кучешка нахрана,
остра сабля студено железо!
Я си бръкнах у свилни джепове,
та извадих со шака жълтици,
та си платих чаша цъкленица.
Я макя му потийо говори:
- Леле, сино, Марко, добър юнак,
азе родих пород пред тебека,
азе родих и брата и сестра -
брата родих млада Андреяша,
я па сестра млада Софраяна.
Малени ги турци заробиха -
тизе беше дете у пеленки!
Я Марко у потийо говори:
- Накъде ги, майко, откараха?
Я че идем, мале, да ги тражим!
- Откараха къде Бело море.
Па си стана Марко, добър юнак,
та преплива синьо-бело море,
та си ойде одонаде море.
Разпе чадър покрай синьо море,
покрай море на два равна друма,
разпе чадър, поби бойно копье,
па си седи, та калаур чува.
Побегнала бугарка девойка,
по път бега, назад с очи гледа
де я гоня осем арапчета,
арапчета, кралеви синове.
Право бега бугарка девойка,
право бега Марко под чадъра,
на Маркоте потийо говори:
- Чула съм те, незнана юначе,
чула съм, не съм те видела,
де си много души културисал,
културисал от пустото робство,
ега мож и мен да културишеш!
Я Марко у потийо говори:
- Я увлезни под бела чадъра!
Достигнаха осем арапчета:
- Я си пущи бугарка девойка -
че сечеме на чадър болюци!
Разлютй се Марко добър юнак,
та погуби осем арапчета.
Не мина се не много, а малко
зададе се тая силна войска,
я Марко си сос коня сборева:
- Какво, коньо, сега да правиме,
дали ние, коньо, да бегаме,
или ние, коньо, да чекаме,
да чекаме тая силна войска?
Я кон си му потийо говори:
- Слушай, Марко, що чем да ти кажем -
да бегаме, че да утечеме,
който чуе, шега че си бие!
Я си вземи това добро вино,
мене напой и ти се понапий,
че чекаме тая силна войска!
Послуша го Марко добър юнак,
он се напи и коня напои,
па се качи коню на рамена,
дочекая тая силна войска.
Щото беше Марко добър юнак
три хиляди со сабля съсече,
три хиляди коньо с пеня дави,
три хиляди у море накарали,
погубили тая силна войска!
Щото беше Марко, добър юнак,
увлезна си под бела чадъра,
на българка потийо говори:
- Тако м' Бога, българко девойке,
дали знаеш, море, откъде си,
дали имаш нещо от роднина?
Я она му дума продумала:
- Аз си имах една стара майкя
и си имах едно мило брате.
Сос него ни турци заробиха,
а едно си у дома оставих,
оно беше дете у пеленки
на име е Марко добър юнак.
Я он си у дума продумуе:
- Да си видиш Маркоте юнака,
да го видиш, дал че го познаеш?
Я она му дума продумала:
- Какво азе че да го позная -
оставих го дете у пеленки!
Да го видим у русата глава
тогай тамо я че го познаем -
той имаше до три златни влакна.
Сивна калпак Марко добър юнак:
- Я погледни у моята глава!
Като виде българка девойка,
като виде трите златни влакна,
прегърна си Маркоте юнака:
- Ти ли ми си, мое мило брате!
Тогай стана Марко добър юнак,
отведе я дома на дворове:
- Те ти, мале, твоя мила щерка,
твоя щерка, моя мила сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015