* * *

Марко открива брат си Андрей

Собраха се тридесе дружина,
у тогова краля Димитрия.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша ведреница,
ведреница чаша стъкленица.
Сите са се споредом заклели,
кой у щерка, кой у мила сина,
кой у сестра, кой у мила брата.
Марко нема у що да се кълне,
он се закле у враната коня,
дружина му клетва не приеха:
- Врана коня кучешка нахрана!
Он се закле у острата сабля,
дружина му клетва не приеха:
- Остра сабля студено железо!
Он се закле у старата макя,
па дружина клетва не приеха:
- Стара макя вечем гроб станала!
Па си ойде дома на дворове
и на майкя потийом говоре:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ка ме роди оти не породи,
не породи я брата я сестра!
Собраме се тридесе дружина
у тогова краля Димитрия.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша ведреница,
ведреница чаша стъкленица.
Па се сите споредом заклели
кой у щерка, кой у мила сина,
кой у сестра, кой у мила брата,
па я немам у що да се кълнем.
Я се заклех у враната коня,
дружина ми клетва не приеха:
- Врана коня кучешка нахрана!
Я се заклех у острата сабля,
па дружина клетва не приеха:
- Остра сабля студено железо!
Я се заклех, мале, у тебека,
па дружина клетва не приеха:
- Стара макя вечем гроб станала!
А макя му потийом говори:
- Леле сино, леле, мило сино,
мили сино, Марко добър юнак!
Ка те родих и па ти породих,
породих ти и брата и сестра.
Малени ги турци заробиха,
далеко ги турци откараха.
Брате ойде, де слънце изгрява,
а сестрата - де слънце забди!
Тръгна Марко брате да си тражи,
бутна коня по равни друмове.
Ка си ойде у поле широко,
разпе чадър край синьото море.
Ете отад бугарка девойка,
де я гоня осъм арапчета,
де я гоня вече да я стигна,
де я стигна, там че я погуба.
Право бега бугарка девойка,
право бега Марко под чадъра:
- Чула съм те, Марко добър юнак,
чула съм, не съм те видела,
де си много души културисал
и менека, брайно, културиши!
Па се скрила Марко под чадъра,
три пъти я под чадър залюби.
Кога било утро отзарана,
си чадъри слънце огреяло,
си чадъри роса отпаднала,
Марков чадър слънце не огрея,
Марков чадър роса не опадна!
Тогай рече Марко добър юнак:
- Бога тебе, бугарко девойкьо,
я ми кажи, мари, откъде си?
А она му потийо говори:
- Тако м' Бога, Марко добър юнак,
кога беме мънинки дечица,
мънинки ни, море, заробиха
сос моето брате Андреяше,
а Маркоте мънинко остана.
Оно беше дете у пелени,
та него го дома оставия!
Тогай рече Марко, добър юнак:
- Айде, сестро, нагоре воз вода,
а я чем, моме, надоле низ вода,
дур сме живи да се не ставиме!
Па си ойде Марко добър юнак,
па си найде брата Андреяше,
па на брата потийо говори:
- Милий брате, млада Андреяшо,
да се с тебе борба пребориме,
да видим кой е по-юнак от нас,
кой ни види - шега че си бие,
кой ни чуе - всеки че се смее:
- Ставили се до два мила брата,
ставили се и се заборйли!
Че идеме на суха планина
за неделя за вода да траем.
Който може за вода да трае,
той е, брате, по-юнак от нази!
Па ойдоха на суха планина,
траяли са три дни и три нощи.
Кога било четвърта дзарано,
Марко трае, Андрея не може,
он Маркоти потийом говори:
- Милий брайно, Марко, добър юнак,
я не мога за вода да траем,
че си бодем коня изпод себе,
че си пием конски църни кърви!
А Марко му потийом говори:
- Милий брайно, Андрейо юначе,
не боди си коня изпод себе,
не пий, брайно, конски църни кърви,
не мърси си наша чиста вяра.
Ай нагоре воз суха планина,
горе има Яна механджийка,
та изискай вино да ти даде -
едно тебе и друго на коня.
Немой, брайно, от кон да у слезнеш,
немой, брайно, механа да влезнеш!
Та си ойде Андрея юнака,
отдалеко иде и си вика:
- Тува ли си, Яно механджийке,
я изнеси едно ведро вино,
едно мене и друго на коня!
Излезнала Яна механджийка:
- Бога тебе, непознат юначе,
я си слезни от добрата коня,
та си влезни у хладна механа.
Пий си вино колку тебе благо,
давай коню колку тебе драго!
Измами го, Бог да я убие!
Ка си слезна от добрата коня,
ка увлезна у хладна механа
там намери петстотин хайдука.
Ка видоха Андрея юнака,
сите са му на нозе станали,
веднага го у ръце хванаха,
веднага му глава отрезаха.
Па хвърлиха Андрейово трупе,
хвърлиха го у тевна тевница,
па играха с Андрейова глава,
па играха по честна трапеза.
Чекал го е Марко добър юнак,
чекал го е три дни и три нощи -
нема брат назад да се повърне!
Та си ойде Марко добър юнак,
та си ойде на Суха планина,
отдалеко иде и си вика:
- Тува ли си, Яно механджийке,
тува ли си, моме, я излезни!
Излезнала Яна механджийка,
а Марко ю потийо говори:
- Бога тебе, Яно механджийке,
дооди ли по-юнак от мене?
А она му потийо говори:
- Не съм вишла по-юнак от тебе!
Кога влезна Марко добър юнак,
кога влезна у хладна механа
що да види, море, що да чуе:
у механа петстотин хайдука
де играя с Андрейова глава!
Разлюти се Марко добър юнак,
размаа се налево-надесно,
та погуби петстотин хайдука,
па си взема Андрейова глава,
па намери Андрейово трупе,
с душа дуна, та му душа даде!
Па хванаха Яна механджийка,
намаза я лоя и катрана,
закопа я три лакти у земи,
запали я от русата глава.
Она седи, та им свекя свети,
они седя, та си вино пия.
Та ка они дома си ойдоха,
веднаг ги е майкя посретнала.
Доде Марко на макя да каже
защо они у бой увлазиле,
макя го е, море, преварила,
преварила, та го попитала:
- Мили синко, Марко добър юнак,
като га сте у бой увлазили!
Още майкя дума не изрекла,
веднаг падна Андрейова глава.
Тогай Марко на макя продума:
- Мучи, мале, да би онемела,
ти не чекаш я да ти казуем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015