* * *

Марко открива брат си Андрей

Жално Марко майци проговаря:
- Леле мале, леле, остарела,
ка ме роди що ми не породи
да ми родиш я брат, я сестрица,
ла се мене за заклетва найдат,
но ме роди сал еднога мене?
Стушай, мамо, аз да ти се плача!
Вино пихме у Стара планина,
служеше ни гъркиня девойка
и ни щукна чаша скъпоцена,
скьпоцена, мамо, позлатена.
Редом дават клетва по юнаци
да се кълнем, мале, кой у какво има
кой се кълне у майка, у баща,
кой се кълне у брат, у сестрица,
кой се кълне у либе, у дете,
а я, майко, нищо това немам,
а се заклех у доброга Шарка,
и се заклех у острата сабля,
а дружина вяра ми не хваща,
а със мене шега си подбива,
че кон било кучешка нахрана,
а пък сабля студено железо.
Жално Марко майка проговаря:
- Леле, Марко, леле, мили сине,
я трай, сине, рани ми не поднавляй!
Майка ти е, чедо, породила,
ти си имаш и брат и сестрица,
по име е сестра ти Шеина
и по име брат ти Андреяша,
но ка беше през размирно време,
надойдоха турци анадолци,
та ги, синко, роби закараха
у далечна, сине, земня анадолска.
Весел Марко, весел и превесел,
че му майка братята казала,
та се качи Марко у горница бела,
та облече дервишка носия,
и си хваща Шарко за поводи,
право иде у земня анадолска,
право иде братя да си търси.
Вечер иде с турци на джамия,
вечер иде Богу да се моли,
турски кланя, а български моли.
Заран иде у турски кафани,
всички турци по кафе си пиват
и си пият тютюн тумбаклин,
а Марко си нищо не заръчва.
И го питат турци анадолци:
- Чуеш нази, луда дервишино,
от коя си земня и краище,
от кое си племе и колено,
та не пиеш ни тютюн, ни кафе?
Марко тихо на турци говори:
- Чуйте мене, турци анадолци,
аз съм, турци, от далечна земля
и съм свикнал вино да си пия.
Кажете ми дека вино има,
аз да пия и кон да напоя!
Турци Марко потийом говорят:
- Я отиди у града Анадол,
там си има Андрея дервишин,
он продава вино за жълтица -
ти да пиеш и кон да напоиш.
Кон подкара буйни Крали Марко,
кон подкара, в Анадол отиде,
отдалече Марко е извикал:
- Чуй ме мене, млада механджийке,
изнеси ми вино за жълтица
аз да пия и кон да напоя!
Механджийка Марко си говсри:
- Чуеш мене, луда дервишино,
аз не давам вино за жълтица,
а го давам на юнашки облог -
кой се може с Андрея наване
да си пие вино на облога,
само нему капка вино давам.
Жаден Марко за вино червено,
механджийки потийом говори:
- Пийвам, моме, как е вама драго,
само нека доста вино има,
да не би ме жаден оставили.
Ка сториха тоя тежък облог
ако Марко Андрея надпие,
да му вземе млада Севдалина,
ако би го Андрея надпие,
да му вземе коня и оруже.
И заседят до златни трапези,
и започват вино да си пият,
та са пили две недели време.
Падна Андрей, у сън се унесе,
а Марко си Севдалени дума:
- Чуеш мене, млада Севдалено,
я се стегай, Бог да те убие,
да те водим у Прилепа града,
че те млада на облог спечелих -
да ми бъдеш мене верно либе!
Жално писна млада Севделина,
жално писна и Марко продума:
- Остави ме, луда дервишино,
остави ме либе да си гледам!
Че ме водиш у Прилепа града,
а я тамо имам по-младо деверче
по имено Марко Вълкашино,
и че Марко за мене да чуе,
че съм ази Марко мила снаха,
веднаг Марко тебе ще погуби.
Върла жалба Марко налегнала,
че снаха му с него сила има,
па си вика брата Андреяша:
- Стани, стани, братко Андреяше,
стани брате, брата да си видиш!
И Андрея от сън се събужда,
та се двама братя прегърнали,
със сълзи си дрехи окъпали,
до колена земня изкопали.
Пак заседят у златни трапези,
та са пили още две недели
и си тръгват у Прилеп да идат.
Преминаха през Стамбола града,
а у Стамбол три телали викат,
че избегла Шеина робиня
из цареви стамболски хареми.
Цар си пусна три телали млади
кой си може юнак там наване
да си върне Шеина робиня
у Стамболски цареви хареми.
Излезнало солунско еврейче
събрало е седемдесет души
и отишло у гора зелена,
и е ошло у гора зелена
да си върне Шеина робиня.
Съгледа го Шеина робиня,
погубила седемдесет души
и си хвана жълтото еврейче,
и го върза за бука зелена.
Пак си викат три телали млади,
пак си викат из Стамбола града,
дали има юнак да излезе,
да повърне Шеина робиня.
А Марко си на телали вика
да си кажат царо от Стамболо,
че ще иде Марко от Прилепа,
той да върне Шеина робиня.
Ойде Марко у гора зелена
да си върне Шеина робиня.
Отдалек го Шеина съгледа,
съгледала и го запитала:
- Чуеш мене, непознат юначе,
виждаш ми се юнак над юнаци,
от кое си племе и колено,
от коя си земня и краище?
А Марко й сърдито говори:
- Чуй ме мене, Шеино робиньо,
аз не идем с тебе да говорим,
нито идем лошо да ти правим,
цар ме прати тебе да уловим
и те жива у Стамбол повърнем.
Пак го пита Шеина робиня
от коя е земня и краище,
от кое е племе и колено.
И Марко й тихо отговаря:
- Аз съм, моме, от Прилепа града,
син на майка, майка Ефросина
и на татко, татко Вълкашина.
Жално писна Шеина робиня,
жално писна и Марка запита:
- Леле Марко, леле, мили братко,
зер не знаеш, зло да те не знае,
че си бехме до четири рожби,
а ни, Марко, турци разпръснаха.
Я си вдигни шиени ръкави
да ти видим белег на десница!
Вдигна Марко шиени ръкави,
та му виде белег на десница.
Брат и сестра във пригръдки падат,
пищят, плачат, до Бога се чуе,
и отиват у Стамбола града,
и на царя хабер му изпращат
да не чака Шеина робиня,
че е била Марко мила сестра.
Взема Марко и брат и сестрица,
отведе ги у Прилепа града,
порти чука, стара майка вика:
- Излез, излез, мила стара мале,
че ти, мамо, мили гости водим -
мила щерка и милога сина!
Майка му е порти отворила,
отворила, сълзи заронила,
заронила и ги запитала
дали са си име опомнили,
дали са си вяра опазили.
И събрали близки и роднини
да се майка с чеда повесели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015