* * *

Марко открива брат си Андрей

Събрали са се дружина
на връх на Стара планина
да си пият вино и ракия,
при тях е Марко добър юнак.
У дружина чаша им щукнала,
па започнала клетва да се кълне.
Кой се кълне у братец, у сестра,
Марко няма у що да се кълне.
Той се заклел у враната коня
и се заклел у острата сабя.
Дружина му клетва не приела
и си на Марко думаха:
- Врана коня - кучешка нахрана,
остра сабя - студено желязо.
Па си отиде Марко, добър юнак,
па на майка тихо проговаря:
- Ой те тебе, моя стара мале,
като ме роди защо не повтори,
не повтори я братец, я сестра,
та да има у какво да се кълнем,
дружина ми клетва не приела?!
А майка му тихо отговаря:
- Ой те тебе, Марко, мило чедо,
ти имаш сестра колкото тебе,
вие бяхте до две близначета,
ама ни я турци откраднаха,
вие бяхте още некръстени,
вече станаха двайсет години.
Не мина се ни много, ни малко,
по път бяга българка девойка,
по път бяга, назад гледа
де я гонят девет арапина,
де я гонят девет врани коня,
де я гонят вяра да изменя.
Глава дава българка девойка,
глава дава, вяра си не дава.
Право бяга при Марко юнак
и на Марко тихо проговаря:
- Скрий ме, Марко, къде ли ще ме скриеш,
де ме гонят тия клети турци,
де ме гонят туркиня да стана.
Глава давам, вяра си не давам,
вяра си не давам, туркиня не ставам.
И я Марко тихо попита:
- Откъде си, българко девойко,
откъде си, море, от какво си,
от коя си пуста покрайнина?
- И аз не знам, Марко, откъде съм,
мънинка ме турци откраднали,
ама са ми стари казвали,
че съм имала братец колкото мене,
брат ми имал белег на гърдите,
майка ми го с огън изгорила.
А що беше Марко добър юнак,
разгърнал е тия бели гърди,
това било неин мили братец,
па й Марко тихо проговаря:
- Ой те тебе, българко девойко,
мене ми е мама казвала,
що е било моя мила сестра,
имала е бенка на ръката.
А що беше българка девойка,
завила е тоя бял ръкав.
Оно било неговата сестра
и Марко я по бенка познал,
па се двама прегърнали,
па си отишли при стара майка.
А Марко у тихо проговорила:
- Ой те тебе, моя стара мале,
това си е моя мила сестра,
що са ни я турци откраднали.
А що беше гиздава девойка,
завила е тоя бял ръкав
и майка я по бенка познала.
И ги майка двамата прегърнала,
прегърнала и ги целувала.
Па си сама майка продумала:
- Ой ви вас, мои мили деца,
и над нас е Господ имало
да се минат двайсет години,
па да ви стави брат и сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015