* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пили тридесе юнаци,
вино пили на равна рудина,
пили са го в чаша меровина.
Чаша брала по двадесе оки.
У дружина чаша угинала,
па почнали клетва да се кълнат.
Кой се кълне у брата, у сестра,
друг се кълне у жена, у деца,
Марко нема у що да се кълне -
нима брата, нима мила сестра,
нима либе, нима мъжко дете.
Той се върна при стара си макя
и на макя тийом проговаря:
- Че те колям, моя стара мале,
що ме роди, а ме не породи
или брата или мила сестра,
та да има у що да се кълнем?
Макя си е Марко продумала:
- И това ли, синко, да те учим?
Я доведи това първо либе,
догодина това мъжко дете!
Марко си е макя послушало,
та доведе това първо либе,
догодина това мъжко дете.
Марко може с другари да ходи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015