|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко открива брат си Андрей
Събрали се седемдесет краля,
събрали се вечеря да вечеряха,
вечеря да вечеряха, вино да пиеха,
вино пиеха с позлатена чаша.
От софра им чаша загинала,
зафанаа кралюве да се кълнат.
Кой се кълне у майка и татко,
кой се кълне у люба и деца,
Марко се кълне у коня и оруже.
Кралюве на Марко говореха:
- Ой ти, Марко, Марко Кралевики,
що се кълнеш у коня и оруже,
конско месо - кучета го ядат,
остра сабя - студено железо?
У тебе е чаша позлатена!
На Марко се много нажалило,
та си отиде у бащини двори
и си седна на бела плющия,
та си жално плаче и сълзи рони.
Ка го догледа стара му майка,
на Марко си вели, говори:
- Ой ле сине, Кралевики Марко,
защо плачеш и сълзи рониш -
дали те некой камен надхвърли,
дали те некой с коня надигра,
ели те некой песен надпея?
А Марко на майка си говори:
- Не ме, мале, никой с камен надфърли,
нито ме некой с коня надигра,
ели па некой с песен надпея!
Ами се бехме, мале, събрали,
събрали се бехме седемдесе краля,
вечеря да вечеряме, вино да пиеме,
вино да пиеме с чаша позлатена.
От вечеря, мале, чаша загина;
секой се кле у брат, у сестра,
у брат и сестра, у люба и деца,
а я, мале, си немам нищо,
ни брат и сестра, ни люба и деца,
та се клех, мале, у кон и оруже.
Мене, мале, кралюве набедиха,
набедиха, кье съм чаша я укрил!
А майка на Марко говори:
- Мълчи, сине, и сълзи не рони!
Ти си имаш, сине, брат Андрашина,
брат Андрашина, сестра Ангелина!
Кога беха размирни години,
турци си них роби закараха,
роби закараха в далечна земя,
в далечна земя Анадолска!
Какво зачу Кралевики Марко,
бърже стана и коня възседна,
та отиде в града Анадола;
напри се на младо дервишче,
та си влезе в турско кафене -
там завари турци анадолци,
дека кафе пиеха и кюкюнь пушеха.
Марко си тихо настрана седна,
ни кюкюнь пуши, ни за кафе заръча...
Тога турци на Марко говореха:
- Ой ти, младо дервишче незнайно,
от коя си земя и от коя си града,
та ни кюкюнь пушиш, ни кафе пиеш?
А Марко на турци тихо говори:
- Ой ле вие, турци анадолци,
я си съм от каурска земя,
та не мога без вино и ракия;
я кье ви дам сто дуката
да пиете кюкюнь и кафе,
я на мене вие кажете
дека има вино и ракия!
Тури на Марко отговарят:
- Ой ле, младо дервишче незнайно,
прошетай си се по наша града,
ти кье видиш порти позлатени,
тамо седи краля Андрашина, -
той си има вино и ракия!
Прошета се Марко по нихна града,
найде си порти полатени,
на порти чука и вино иска,
и за вино дукати си дава.
Излезла е Андрашица млада,
та на Марко си вели, говори:
- Ой ти юначе, дервишче младо,
вино с пари ние не продаваме,
вино ако искаш, качи се горе,
качи се горе код' Андрашина -
с него кье пиеш вино с облага!
Марко се качи горе на дивани,
горе на дивани код' Андрашина.
Андрашин на Марко говори:
- Ела, юначе, вино да пием!
Ако ти мене вино надпиеш, -
да ми вземеш младата кралица;
ако я тебе вино надпия, -
кье ти взема коня и оруже!
Марко на това си кандиса,
та седнаха вино да пият...
Марко пие, хич го не хваща,
а Андрашина вино си го хвана,
вино го хвана, дремка го улови...
Тога млада кралица заплака,
заплака, дребни сълзи зарони,
ем плаче, ем жалко говори:
- Ой ле Андрашине, мое любене,
никой те юнак досега не надпи,
сега те надпи това младо дервишче,
та кье мене дервишче заведе,
ка кю тебе, Андрашине, оставя?
А Марко на кралица говори:
- Ой ле, Андрашинце, млада кралице,
млада кралице, гюзел Марийо,
кье те водя у каурска земя,
у каурска земя, у града Прилепа,
ти кье бидиш млада дервишица!
А кралица плаче и говори:
- Я си имам у Прилепа града
едно младо и лепо деверче,
него го викаха Кралевики Марко,
той кье мене от тебе отевне!
Ка си дочу Кралевики Марко,
порони сълзи низ юнашко лице,
и на млада кралица говори:
- Ой ти, моя братова кралице,
я си съм оня Кралевики Марко!
Двата се жалостно прегърнаха,
та си Андрашина от сън събудиха.
И Марко на Андрашина говори:
- Стани, брате, код' майка д' идем,
код' майка д' идем, да я утешим;
кье майка за тебе тежко въздиша!
Станаха бракя, коне оседлаха,
коне оседлаха, за Прилеп тръгнаха...
Кога беха през Сушица планина,
Андрашина за вода зажадня,
нема близо Андрашин вода да пие,
механа има у сред Сушица,
у сред Сушица, далеко от друми.
Кога стигнаха у сред Сушица,
Марко на пътя коня запря,
та на Андрашина пътя кажува,
пътя кажува и говори:
- Върви, брате, по тоя път,
та кье срещнеш хладна механа,
в механа Ружа кръчмарица,
там си поискай вода да пиеш,
а я тука тебе кье чаам!
Отиде Андрашин по пътя за механа,
в коя пиеха млади юнаци,
млади юнаци - шеесе хайдуци.
На порти Андрашин почука,
изляла е Ружа кръчмарица,
та на Андрашина говори:
- Какво искаш, чичо от незнайна?
А Андрашин й говореше:
- Искам една вода да пия,
кье съм за вода много зааднял!
А Ружа си у механа влезе,
та на хайдуци тихо говореше:
- Дошъл ми е чичо от незнайна,
дошъл ми е вода да си пие!
Хайдуци на Руа говореха:
- Нека влезе внетре в механата,
в механата вода да пие,
да видим кой е и що е юнак!
Изляла е Ружа кръчмарица,
та Андрашина внетре въведе.
Ка го видеха шеесе хайдука,
от еднъж му глава отсекоха,
и пред них на софрата остиха.
Марко чака горе на пътя,
чака Андрашина да се завърне,
чака, чака, нищо не дочака.
Бутна Марко коня Шарка добра,
та си у механа Марко отиде;
хич не чука, право внетре влезе,
що да види Марко у механа -
брата му на земята изтегнат,
глава му на софра иправена,
изправена срещу шеесе хайдука!
Извади си Марко своя остра сабя,
маха Марко налево, надесно,
та погуби до шеесе хайдука.
И си взема глава от софра,
та я тури код трупо на Андрашин,
па си извади шише от пояси,
та поля с тая жива вода -
глава се трупо зафана.
Та си Андрашина на нозе стана,
и си отново коня възседна;
та си с Марко па тръгнаха,
па отидоха у града Прилепа,
у Прилепа, у лепа Вароша.
Кога й видя Маркова майка,
що да види - два бракя,
два бракя, нейни мили сина!
От радости се майка им слисала,
а на Андрашина глава паднала...
Недобърско, дн. Добърско, Разложко (Боянов, Серафим Ив. Сборник
от български народни песни. Кн. 1. С., 1884, с. 89, № Х - "Кралевики Марко
се нахожда с брата си Андрашина"); кюкюнь - тютюн; ка кю - как ще.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015
|