|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Някога се родило едно момче Марко. Той имал брат Андреяшко. Като останали сираци, пръснали се и се ценяват пастири. Марко пасъл стока и момчетата го карат се него да връща стоката. Андреяшко и той става измекярин. След време наяква и на борба Марко ги разхвъргва момчетата. След време и Андреяшко става борец. Научава се, че има един силен, на име Марко. Връща се и намира Марко. Марко станал вече наречен Марко Кралевити. Вземал си кон на име Шаргалия. Андреяшко като добър юнак вземал си и той кон. Като се събрали, Марко му рекъл: - Ей, баке, какво правиш? Андреяшко му казва: - Нема да ти викам бакьо, защото аз съм по юнак от тебе. Да ти докажа да излезем на мегдана. Марко бил по-разумен, рекъл: - Да водим борба е срамота. Тогава му предлага: - -Да се надпиваме и надядаме. Кой повече изпие, той е по юнак! Марко пак му казал: - Грехота е двоица братя да се надядаме. Тогава Марко му предлага да излезат на планината: - Там ще търпим глад. Кой повече издържи, той е по юнак. Като почнали да бегат с конете, търпели глад три дни и три нсщи. Марко се оказал по-добър. Андреяшко се изморява, доспива му се и боде коня в гривата и пие кръв. Марко забелязва това и се провикнал: - Недей да сакатиш добичето! Иди доле в долината! Там има кръчма. Доница кръчмарица там продава. Отдалече ще се провикнеш и ще искаш да ти изнесе 12 оки мермер чаша. Вино да пиеш и в пътя да си вървиш. Андреяшко слиза нанадоле. Доница кръчмарица като чула, че иде юнак из пътя, излезла, видела го. А там имало триста души каписази. Казала им какво юначе иде отгоре: - Що е на кон на челото, е за мене, а що е в дисаги, е за вас. Като пристигнал Андреяшко от далече се провикнал: - Ей, Донице кръчмарице, изнес 12 оки мермер чаша да пия и в пътя да си вървя! - Мене ме е мама заклела на юнак ва коня вино да не давам. От кон да слезе, в механа да влезе, вино да пие и да си плати и тогава да си върви. Той слиза от коня и с влизането в механата каписазето му отрезват главата. Марко се забавил още една нощ и почувствувал, че задремва: - Коню Шарголио, дремка ми се е додремала, та дали е на добро или е на зло, не знам. Ти ще ме крепиш да предрема. През това време конят ходи бавно и Марко дреме. Сънува страшен сън. Трепва и се събужда. Коня му процвилил и казал: - Марко, мой чорбаджийо, аз така леко ходя, а ти така трепна, че ще паднеш. И Марко продумва тогава: - Такъв сън съм сънувал лош. Може би се е случило нещо с брат ми. Препуска Марко коня и тръгва към механата. Като наближил Марко до механата, той бил зо-юначен от брата си и отдалече извиква: - Излез, Донице кръчмарице, изнес 12 оки мермер чаша! Вино да пия и да си платя и в пътя да си вървя. Тя постъпила малко по-лъжливо пред него: - Мене ме е мама заклела на юнак на коня вино да не давам. От кон да слезе, в механа да влезе, вино да пие и да си замине. Марко отговаря: - Теб та е майка ти веднъж заклела, а мен ма е два пъти заклела от кон да не слизам, в механа да не влизам. Тя се съгласява, изнася чашата с виното и му я подава. Той изпива виното и пришпорил коня да продължи пътя. Конят изцвилил и вместо да продължи пътя, се връща към вратите на механата. Марко надникнал и вижда вътре каписазите да играят с главата на брат му. Ядосва се Марко и слиза от коня. Връзва коня до вратите и му казва така: - Аз ще влеза вътре със сабя дипленица. Ще сеча налево и надесно. Кой от мене се отъмне, с уста ще хапеш, с крака ще биеш, един жив да не остане. За едно късо време се справил с тях вътре. Тогава хваща Доница кръчмарица за плетуш-ките и започва да я върти на ръката си като ключ, кога се върти. Тогава Доница извикала: - Да не си ти Марко Кралевити, че аз съм чула за теб, обаче сега та разбрах? Тогава - казва на Марко: - Пусни ме! Аз ще направя всичко възможно да мога да го съживя. Настанила тя Марко на пиене, на ядене и посред нощ излиза тя и почва да събира разните буренаци. Варила билки. Събрала телото и главата, заляла ги с билки и Андреяшко се съживил и казал пред брат си: - Бре, много съм спал. Марко му обяснил какво се е случило с него. Андреяшко се ядосва за това нещо. Вземат рогозка и увиват Доница кръчмарица, заливат я с катран и я запалват. Почват на ядене и пиене, докато изгоряла тя. Тогава Андреяшко казал на Марко: - Досега не признавах, че си ми бая, но то си е надарено кой на кого бакьо да вика!
Дърманци, Врачанско (СбНУ 53/1971, № 196-проза - "Андреяшко признава, че брат му Крали Марко е по юнак от него"); каписази, от капасъз - нехранимайко, разбойник.
© Тодор Моллов, съставител |