* * *

Марко открива брат си Андрей

Собрали се дванаесе делии,
дванаесе делии, све добри юнаци,
ю Стамбола града голема,
ю хладне механе,
то пию а това руйно вино.
Най-младо механджийче,
това руйно вино служеше
с чашка злата, позлащена.
Щукнала е чашка позлатена
между дванаесе добри юнаци;
задирало е младо механджийче,
задирало чашка позлатена...
Кой ми се кълне у брата, у милу сестру,
я Марко, добър юнак -
у коня Шаркалию,
у коня - кисело месо;
и се кълне Марко добър юнак
ю саблю мегданлию.
Сви добри юнаци Марку подсмиваю,
че се кълне Марко у коня Шаркалию,
и се кълне у саблю мегданлию:
- Ю нега е чашка позлатена -
за това се Марко кълне
у коня Шаркалию и у саблю мегданлию!
Марко ми се много нажалило,
изведе коня Шаркалию,
та па ми Марко отиде,
отиде ком майку дома,
та па се Марко мами провикна:
- Чуеш ли мене, старо майчице!
Кага мене, мамо, роди,
защо ме, мамо, не породи
я брата, мамо, да имам,
я и сестру, мамо, да имам?!
- Мама те, сине, породила,
и ти, сине, имаш младо Андреяше,
и си имаш сестру Петкану!
Кога беше, сине, първия размирица,
тегай су ги мали заробили...
Да дириш, сине, брата Андреяшу,
да дириш у Невен града голема;
да дириш сестру Петкану
ю Дуката града голема!
И оно си стегна коня Шаркалия,
юдари му седло позлатено,
па ми отиде у Невен града голема.
Ю сречу му млада девойка,
а Марко си думу продумало:
- Дека вода за пиене,
или да има вино за пиене?
Она му дума продумала:
- Тука вино за пиене,
тука нема вода за пиене,
само има на едно место,
на едно место вино за пиене,
и оно на облог да го пиеш,
а с пари нема да го купиш!
А ми Марко пита:
- Дека е това вино,
що на облог да пием?
А мома дума, проговори:
- Тука има вино за пиене,
тука има - младо Андреяше!
- Дека седи младо Андреяше?
- Разиграй коня Шаркалия,
разиграй низе тевни чаршии;
дека найдеш порта позлатена,
тамо седи младо Андреяше!
Намерило Марко порта позлатена,
с чизма бие порта позлатена,
порта ми се из темел крути.
Излезнало Андреяшевото либе:
- Що работиш, незнани делийо,
та ми биеш порти със чизми,
и из темел крутеш?
- Тук ли седи младо Андреяше?
- Тука седи младо Андреяше,
ама тука нема сега!
- Али има вино за пиене?
- Има вино за пиене,
за облог да пиеш,
с пари нема да купиш!
Изведе го на високи чардаци,
па изнесе това руйно вино.
Па си пита Марко, добър юнак:
- Али знаеш дали има Андреяше,
дали има младо Андреяше брата?
- Има брата - Марко, добър юнак,
ама го не знае!
Продумал е Марко добър юнак:
- Я съм Марко Кралевите!
Марко и негов брат Андреяше
голема су веселба направили;
младо Андреяше сака
да си иде с Марко добър юнак,
да иде, майку да види.
Излезнаше на поле широко,
продумало младо Андреяше:
- Тако м' Бога, Марко, добър юнак,
айде да правиме юначки юриш -
да видимо, кой е по-юнак?!
Марко ми е продумало:
- Да правимо два брата юначки юриш;
кой види, да ни завиди,
кой чуе, че се зачуди -
два брата юначки юриш да правя!
Нело чеме настане Димска планина -
тамо нема вода за пиене,
тамо нема вино за пиене;
три дни че ходимо и три ночи,
нигде сенкя нема за седене,
тамо че видиме кой е по-юнак!
Настанаше Димска планина,
та си ходе три дни и три ночи;
много ми се Андреяше младо,
много за вода досади;
извадило влашко ножленце,
та си коня бодеше,
та му кръв пиеше.
Продумал е Марко добър юнак:
- Не боди коня хранена,
не пий туя конску кръв;
нело тука има дълбока падина,
у падинуту има хладна механа,
и тамо има Мара механджийка,
тамо има вино за пиене!
Настанаше дълбока падина,
разседлаше тия добри кони,
та си леже Марко да поспи,
а младо Андреяше отиде на хладне механе.
У механе четирес юнаци седу;
како увлезе младо Андреяше,
така му главу отсекоше.
Сън сънуе Марко добър юнак -
излезнеше три люте змие,
та ухапаше младо Андреяше!
Ка се ръшне Марко добър юнак,
на уста му огън феринало,
та отиде на хладну механу.
- Камо младо Андреяше?
Мара механджийка думу отговаря:
- Тука младо Андреяше не е доходало;
ова е годин девета,
како тука не е минуло!
Ка увлезе Марко добър юнак,
ка увлезе хладне механе,
тамо найде мъртво Андреяше!
Та изтърже Марко саблю мегданлию,
та погуби четирес юнака.
Останала Мара механджийка;
он ю фати за русу косу:
- Че ти режвам русу главу,
ако не даш младо Андреяше!
Продумала Мара механджийка:
- А почекай, Марко, добър юнак,
да донесем живу воду,
да полеем младо Андреяше,
да оживее младо Андреяше!
Ка донесе Мара живу воду,
та ми поле младо Андреяше,
та оживе младо Андреяше.
Тагай Марко, добър юнак,
отрезало ю главу
и па й приказало:
- Ти си много юнаци загубила,
сега я тебе да загубим!
Та оседнаше оба брата,
та оседнаше тия добри кони,
та отидоше майки на дворове.
И си виде майкя млада Андреяша;
и како ю майка виде,
вьеднъг му душа изпадла...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015