* * *

Марко открива брат си Андрей

Пили, яли, петдесе дружина,
пили, яли у хладни механи,
у дружина чаша е щукнала,
затражиха чаша из дружина,
па не можа чаша да си найда.
Па се кълна петдесе дружина,
клетва даваха кой у що си има,
кой у макя, кой у стари баща,
кой у сестра, кой у мили брата,
Марко нема у що да се кълне,
он се кълне у враната коня
и се кълне у острата сабя:
- Вреден Шарко куче да го яде,
остра сабя глава да ми реже!
Маркоте са вера не ванали:
- Врана коня кучешка нахрана,
остра сабя - студено железо!
Илен Марко дома си е ошъл,
па си пита нему стара майкя:
- Леле, мале, леле, мила мале,
ка ме мене, мале, роди,
що ме, мале, не породи,
или брата, мале, или сестра,
та да имам у що да се кълнем!
Проговаря нему стара майкя:
- Леле, сине, леле, мили сине,
я съм ти брата и сестра родила,
ти си имаш брата Андреаша,
ти си имаш сестрица Шаина,
ама са ги турци заробили,
заробили, далек откарали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015