* * *

Марко открива брат си Андрей

Собрали се седемдесет крала
на край Дунав, на хладна механа.
Седат, ядат, благо вино пият -
чаша беше седемдесет ока.
Мегю них е чаша загинала.
Си кралове на нозе станаха,
претресоа поли и ръкаве,
не можеха чаша да си найдат,
па удриха клетва да си кълнат -
кой у макя, кой у стари татко,
кой у брата, кой у милна сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете.
Марко нема у що да се кълне,
уклел се е у враната коня.
Си кралове клетва приимали -
на Маркоте клетва не приимат.
А Марко се люто, горко кълне,
сите викат - Марко я е вземал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015