* * *

Марко открива брат си Андрей

Маре, Марко, маре, добър Марко!
Пие Марко вино у горица,
вино пие сос тридесе дружина,
у дружина чаша погинала.
Па хванали клетва да се кълнат,
кой у брата, кой у милна сестра,
Марко нема у кой да се кълне.
Он се закле у добрата коня,
дружина му клетва не приимат,
врана коня кучешка нахрана.
Он се закле у острата сабля,
дружина му клетвата па не приимат,
остра сабля студено железо.
Маркоте е жалба нажалело,
па си стана Марко, па си ойде,
па си ойде дома на дворове,
па си ойде дома илен, угрижен,
па на майка тийом проговаря:
- Леле, мале, леле, стара мале,
като си ме, мале ле, родила,
що не си ми, мале, породила,
я братец, я милна сестрица?
Я майка му тийом одговаря:
- Леле, сино, леле, мили сино,
я съм те родила и породила,
я ти родих една мила сестра,
ама дойде една върла чума.
Биеше си чума, пребиваше,
биеше по една щерка у майка,
уби чума и твоята сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015