* * *

Мъж продава жена си - 2

Снощи се е Илийчо отбил
на турската механа,
че се е Илийчо запил,
запил, още напил,
и си булчето продал,
булчето, бяла Тодорка,
на двама турски помаци.
Илийчо у тях си отиде,
дребни си сълзи ронеше,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке ле, булка хубава,
какво да правя, да сторя?
Как да те, Тодорке, отърва
от тия пусти турци,
като се снощи, Тодорке, запих,
запих, Тодкорке, и напих
в турската механа
и те, Тодорке, продадох
за една крина жълти жълтици
на двама турски помаци.
Назад се помаци не връщат,
нито си парите вземат.
Тодкорка дума на Илийчо:
- Щом си бил за пари гладен,
живей, Илийчо, с парите.
Аз ще да с турци ида.
На тебе, Илийчо, оставям
мъничък Иванчо на пет години,
та да го, Илийчо, изхраниш.
Когато Иванчо порасте,
на Иванчо всичко да разкажеш,
как си майка му продал
за една крина жълтици
на двама турски помаци.
Една те молба моля -
кога Иванчо порасте,
хайдутин да го направиш.
В Еленския Балкан да ходи,
да ходи Иванчо, да дири,
майка си да намери -
от робство да я отърве.
Расна Иванчо, порасна,
на двайсет години стана.
Всичко му баща каза
и го изпрати в Еленския Балкан,
хайдутин да стане.
Иванчо при хайдути отиде,
кахърен Иванчо, още тъжен.
Всички хайдути ядат, още пият
и се веселба веселят.
Ни яде Иванчо, ни пие,
ни се веселба весели.
Войвода Иванчо думаше:
- Иванчо ле, байрактарче ле,
всички ядат и пият
и се веселба веселят.
Ти не ядеш, Иванчо, ни пиеш,
ни се веселба веселиш, -
все си тъжен-кахърен.
Иванчо дума войвода:
- Войводо ле, щом ме питаш,
щом питаш - да ти кажа,
що съм тъжен-кахърен.
Аз не съм, войводо, дошъл
хайдутлук да хайдутувам,
а най съм, войводо, дошъл
майка си от робство да отърва,
че баща ми я е продал
на двама турски помака
в Елена, града голяма.
Чуда се, войводо, мая се,
какво да сторя, направя,
как да намеря майка си?
Войвода дума Иванчо:
- Иванчо, младо байрактарче,
и туй ли да те науча?
Всеки ден ще слизаш
в Елена конче да поиш
на Еленската чешма.
Там ще, Иванчо, завариш
все някоя българска робиня,
тя ще ти, Иванчо, открие
твоята мила майчица.
Че тръгна Иванчо конче да пои
на Еленските чешми.
Първи и втори ден
никой на чешми нямаше.
На третия ден Иванчо завари
една ми баба кадъна.
Като до нея отиде,
той я поздрави,
тя му отвърна.
Иванчо й дума:
- Бабо ма, бабо кадъно,
да знайш, бабо, да знайш
някоя българска робиня,
тук, бабо, продадена?
Иванчова стара майчица,
като чу тези думи,
черно си фередже раздра,
раздра и захвърли.
Въз Иванчо тя скочи,
скочи и го прегърна,
и въз челото целуна,
и на Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
аз съм, Иванчо, майка ти!
Двамата се прегърнаха,
дребни сълзи зарониха,
умрели ги разделили,
и моето либе, край мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019