* * *

Мъж продава жена си - 2

Снощи са турци придошли
в голямо село Ряхово,
та са за Илийчо питали,
Илийчо, селски чорбаджи:
- Илийчо, селски чорбаджи,
знаеш ли де има робиня,
робиня да се продава,
робиня да се залага?
Илийчо дума три турци:
- Ази си имам робиня,
ала й е скъпа цената!
Колкото Илийчо поиска,
толкоз са турци давали,
давали и наддавали.
Илийчо Петранка заложи,
на тези турци душмани.
Голяма са цена те дали, -
крина и половина жълтъци,
и половина бешлици.
Кат я Илийчо продаде,
заложи на кафене си,
отиде с турци кафе да пие.
Илийчовите другари,
те се на Илийчо присмяха:
- Машалла, Илийчо, ишелла,
че ти е булчето хубаво,
голяма цена улови.
Илийчо се много засрами
и си у тях отиде.
Все по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше.
Петранка, булка хубава,
тя си Илийча съгледа,
и си Илийча запита:
- Илийчо, любе хубаво,
що по двори ходиш и плачеш,
дали те селяни погребаха
или те турци уволниха?
Не плачи, любе, не жали,
ако те турци уволнят,
има какво да ядем,
да ядем, любе, да пием,
и на другиго да дадем.
Тогаз й Илийчо отвърна:
- Петранке, любе хубаво,
ни ме селяни погребаха,
нито ме турци уволниха,
ами най ме турци излъгаха.
Ази те, любе, продадох,
продадох, още заложих,
голяма цена улових.
Петранка жално заплака
и си в къщи влезнала.
Докато Петранка влезне,
ей ги и турци на порти хлопаха,
с бели коне влезнаха.
На Илийчо златото дават,
дават и му говорят:
- Изведи си, Илийчо чорбаджи, булчето!
Илийчо на Петранка продума:
- Излез си, Петранке, турци посрещни,
и им конете поемни.
Петранка тогаз си заплака
и на синове продума:
- Синове, мои близнаци,
растете и порастете,
силни юнаци станете.
Имате вуйчо хайдутин,
негово конче вземете,
негова сабя френгия,
от село на село, синко, ходете,
питайте де има робиня дадена,
робиня, бяла българка,
на трима турци арапи!
Тогаз й турци казали:
- Излез, гяурке, млада българко,
я си конете поведи,
пред конете ще вървиш
и роса на коне ще бийш,
да не си крака наросят.
Петранкини синове раснали,
раснали и пораснали,
големи и силни юнаци станали,
от село на село ходели,
не можли майка си да найдат.
Накрая в село Ръжие стигнали,
там имало чешма голяма,
конете да си напоя и нахранят.
Иван на брат си продума:
- Поседни, братко Стояне,
конете да си напоим.
Поседнали, да си починат.
Отгоре иде бабичка,
бабичка, стара кадъна,
с бели менци на рамо.
Иванчо бабичка пита:
- Бабо льо, бяла туркиньо,
да не си нейде чувала,
чувала или слушала,
робиня да има дадена,
робиня, бяла българка?
Като са близнаци попитали,
тогаз ги майка познала,
синове продумала:
- Синове мои, близнаци,
ази съм на робиня дадена,
дадена, още заложена.
Ази съм вашата майка рожденна,
дето ме баща ви продаде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019