* * *

Мъж продава жена си - 2

Слезли турци от балкана,
от балканските колиби,
в Ряхово село голямо.
Те за Илийча питали,
за Илийчовото кафене.
Питали - изпитали го,
търсили - намерили го.
Турци думат Илия:
- Илия, казак чорбаджи,
знаеш ли някоя робиня,
робиня за продаване?
Илия дума на турци:
- Ази си имам робиня,
робиня за продаване,
ала е скъпа цената -
две крини жълти жълтици,
три крини бели бешлици,
десет товар бял бисер,
с дребни пари смесено.
Каквото Илия поскал,
турците му го дадоха -
две крини жълти жълтици,
три крини бели бешлици,
десет товар бял бисер,
с дребни пари смесено.
Илийчовите гостови,
един по един излизат
и се на Илия присмиват:
- Илия, казак чорбаджи,
имане ли си нямаше,
жълтици теглиш във кантар,
бешлици мериш във крина,
защо си булче продаде?
Ах, че се Илия натъжи,
нахлупи калпак над вежди,
пророни сълзи до земя.
Петранка, булка хубава,
тя си Илийча питаши:
- Илия, първо венчило,
защо си тъжен-кахърен,
що рониш сълзи до земя?
Илия дума Петранки:
- Ази те снощи продадох
за две крини жълти жълтици,
три крини бели бешлици,
десет товар бял бисер,
с дребни пари смесено.
Зарана рано ще станеш,
ще месиш и ще наготвиш,
два сина ще ми окъпеш,
два сина, дор два близнака,
в златни люлки ги сложи,
сложи ги, любе, и приспи,
че ще ми с турци заминеш.
Жалко Петранка заплака,
и на Илия продума:
- Илия, първо венчило,
за какво беше петимен,
жълтици ли си нямаше,
имаше и на друг да дадеш!
Защо ма, либе, продаде
на турци, на друговерци?
Рано Петранка станала,
месила и наготвила,
два сина си окъпала,
два сина, дор два близнака,
в златни ги люлки сложила,
сложила и ги приспала,
и на синове думала:
- Синове, мои два близнака,
досега съм ви майчица,
отсега съм турска робиня.
Раснете, синко, раснете,
славни юнаци станете,
хранени коне купете,
отбор дружина сберете,
от село в село тръгнете,
стара робиня търсете,
майка си от робство отървете.
Петранка с турци замина.
Расли синове, порасли,
хранени коне купили,
отбор дружина събрали,
от село на село тръгнали,
стара робиня да търсят,
от робство да я отърват.
Минали гора зелена,
навлезли в поле широко.
Сред поле дърво високо,
по дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат,
по малко хлебец да хапнат,
студена вода да сръбнат.
Отдолу иде кадъна,
кадъна, бяла ханъма,
със черно фередже на глава,
с бели менци на рамо.
Кадъна дума юнаци:
- Къде сте, баба, тръгнали?
Юнаци думат кадъна:
- Кадъно, бяла ханъмо,
ние сме, бабо, тръгнали,
стара робиня да търсим,
от робство да я отървем.
Че махна фередже от глава,
и хвърли менци от рамо,
и на юнаци продума:
- Синови, мили близнаци,
ази съм стара робиня,
ази съм вашата майчица!
Че са я тогаз те съблекли,
в юнашка форма облекли,
с тях те са я вземали,
от робство са я отървали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019