* * *

Мъж продава жена си - 2

В село турци влазяха,
млада робиня търсия,
робиня за продаване.
Тий си на Стоян думаха:
- Стояне, холан, Стояне,
не знайш ли, холан, не знаеш ли,
де има млада робиня,
робиня за продаване,
колкото струва жа дадем.
Стоян на турци думаше:
- Аз имам млада робиня,
робиня за продаване.
Турци на Стоян думаха:
- Стояне, холан Стояне,
ний ще надолу да идем,
га се назаде върнеме,
тогив робиня жа вземем.
Стоян по двори ходеше,
бели си ръце кършеше,
дребни си сълзи ронеше.
Рада на Стоян думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
що по двор ходиш и плачеш,
от всичко, всичко имаме,
имаме кво да ядеме,
да ядеме, холан, да пиеме.
Стоян на Рада думаше:
- Либе Радо льо, Радо льо,
имаме кво да ядеме,
да ядеме, холан, да пиеме,
я най те, либе, продадъх
на клети турци, проклети.
И Рада викна, заплака,
че си във къщи отиде
и на синове думаше:
- Растите, холан, да порасните,
двайсе години да станете,
в Турция, холан, да дойте,
стара робиня да търсите,
робиня за продаване.
Че тий са расли, порасли,
станали двайсе години,
от село в село одеха
и за робиня питаха:
- Нема ли стара робиня,
робиня за продаване.
В Турция, холан, влизая.
Бабичка насреща идеше
с бели менци за вода,
синове бабички думаха:
- Не знаеш ли, бабо,
не знайш ли,
де има стара робиня,
робиня за продаване?
Бабичка синове познала,
викнала, та заплакала
и на синове думаше:
- Синове, мои синове,
че я съм стара робиня,
робиня за продаване,
че аз съм вашта майчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019