* * *

Мъж продава жена си - 2

Отдолу идат помаци,
помаци, черни цигани,
право са в кръчма отишли,
Велчо са там заварили.
Помаци Велчо думаха:
- Велчо ле, селски чорбаджи,
ние нещо ще те питаме,
да не ни лъжа излъжеш.
Кой има булка за продан,
за продан, за продаване?
Велчо помаци думаше:
- Помаци, черни цигани,
аз имам булка за продан,
за продан, за продаване.
Много я скъпо продавам,
скъпа й цена ще искам -
девет катъра със сребро
и още девет с брашно.
Велчо си у тях отиде,
из равни двори ходеше,
бистри си сълзи ронеше.
Маринка Велчо думаше:
- Велко ле, селски чорбаджи,
защо си, Велчо, кахърен,
кахърен, Велчо, тъжовен?
Дали нямаш, Велчо, да ядеш,
или пък нямаш да пиеш?
Велчо Маринке думаше:
- Маринке, булка хубава,
ази те тебе продадох,
на черни цигани, помаци,
много ти скъпа цената -
девет катъра със сребро
и още девет с брашно.
Маринка в къщи си влезе
и си детето окъпа,
и на Иванчо думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е сетно къпане.
Отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
два пъти по-хубаво забради.
Помаци в двора влязоха,
Маринка с помаци вървеше,
бъклица с вино държеше.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
седнали да си починат.
Маринка помаци почерпи
с вино, пълно с отрова,
че е помаци отровила
и се е назад върнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019