* * *

Мъж продава жена си - 2

Стоян на нива ореше,
отдолу ми се задават
до трима турци загорци
те на Стояна думаха:
- Стояне, селски чорбаджи,
има ли нейде робини,
робиня да се продава?
Стоян на турци думаше:
- Аз имам, аго, робиня,
ала й скъпа цената -
до триста жълти жълтици,
до двеста бели белици.
Пустите турци загорци,
колкото Стоян поиска,
толкова турци дадоха.
Стоян се у тях затвори,
из двори ходи и плаче,
в къщи влезе - пак плаче,
Петранка дума Стояну:
- Стояне, първа пръвнино,
що по двор ходиш и плачеш
и в къщи влезеш, пак плачеш?
Стоян Петранке думаше:
- Аз те, Петранке, продадох,
на трима турци загорци,
за триста жълти жълтици,
за двеста бели белици.
Петранка нищо не рече.
Като си в къщи влезна,
дребни си деца окъпа,
окъпа и ги повива.
Като ги Петранка кърмеше
жално им, милно пееше:
- Мили мамини синове
туй ще ви й, майка, от мене,
къпане и повиване,
кърмене и приспиване.
Растете и порастете,
млади юнаци станете,
горе в Балкана идете,
питайте и разпитвайте,
де има нейде робиня,
робиня да са я продали.
Петранкините синове
раснаха и пораснаха,
горе в Балкана отидоха.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Седнали да си починат.
Отдолу иде кадъна
с бели менци на рамо.
Тя на юнаци думаше:
- Добър ви ден, юнаци,
откъде, баба, идете,
накъде отивате?
- Ний сме, бабо, тръгнали,
стара робиня да търсим,
нашта мила майчица.
- Мили мамини синове,
аз съм ваш'та майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019