* * *

Мъж продава жена си - 2

Снощи са турци дошлили,
в голямо село Раналово,
за Илийча питат, разпитват,
за Илийчо, селски чорбаджи.
Като са Илийчо найдели,
те на Илийча думаха:
- Има ли нейде робиня,
робиня да се продава?
Илийчо дума трима турци:
- Аз си имам робиня,
ала й скъпа цената,
до двеста бели белици,
до триста жълти жълтици!
Пустите турци загорци, -
колкото Илийчо поиска,
толкова турци дадоха...
Илийчо нищо не рече,
право си в къщи отиде,
та по двор ходи и плаче,
да го не види Петранка...
Че го Петранка видяла,
тя на Илийча думаше:
- Илийчо, селски, чорбаджи,
по двор ходиш и плачеш, -
дали нямаме да ядем
и на другиго да дадем?!
Илийчо дума Петранке:
- Петранке, първо венчило,
аз те, Петранке, продадох,
на трима турци загорци.
Нищо Петранка не рече,
право си в къщи влезе.
Взела, та се окъпала,
децата, до два близнака,
и тях ги Петранка окъпа,
окъпала и ги накърмила.
Като ги Петранка кърмеше,
жално, та милно плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Синове, мили мамини,
страшни хайдути, станете,
горе в балкана идете,
питайте и разпитвайте,
де има стара робиня,
робиня да се е продала,
на трима турци загорци.
Петранкините двама сина,
раснали и пораснали,
страшни хайдути станали
и двамата, те са решили,
да тръгнат навред по селата,
селата, още балкана,
тяхната майка да дирят.
Решили и са тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настанали в поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пият.
Отдолу иде кадъна
със бели менци на рамо.
Кат при юнаци отиде,
тя на юнаци думаше:
- Добър ден, мили юнаци,
откъде, баба, идете,
идете, та отивате?
- Ние сме, бабо, тръгнали,
стара робиня да търсим,
нашата мила, майчица.
Кадъна менци захвърли,
че си юнаци прегърна,
и на юнаци думаше:
- Синове, мили мамини,
аз съм вашата майчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019