* * *

Мъж продава жена си - 2

Стоян Тодорки думаше:
- Тодорке, първо венчило,
Тодорке, булка хубава,
снощи те аз продадох
на турци, на друга вяра
за шейсет жълти алтъна,
голям кондрат направих,
не мога вече да откажа.
Хайде, Тодорке, ще идеш,
турците чакат на порти.
Тодорка, булка хубава,
на нея й много дожаля,
порони сълзи до земя.
Тя има дур две дечица -
Иванко и Танасчо двамата,
двамата, дур два близнака;
тя на дечица думаше:
- Дечица, мили мамини,
мама ви вече оставя,
мама със турци отива,
със турци, със друга вяра.
Ходете, мама, ходете,
ходете мили недраги,
ставайте чужди аргати,
коне и каруци купете,
от село на село тръгнете,
майка робиня търсете!
Малко се й, много минало,
израснали и те, пораснали,
чужди аргати станали,
коне и каруца купили,
от село на село тръгнали,
майка робиня да търсят,
и не можле да я намерят.
Като се назад връщали,
през село Малю минали,
на края чешма голяма,
и те конете пуснали,
пуснали, да ги напоят.
Отдолу иде кадъна,
кадъна, бяла ханъма,
със две ми стомни зелени.
Иванчо и Танасчо двамата,
един си други думали:
- Таз много мяза на мама,
дал' не е нашта майчица?
Отде ги зачу кадъна,
тя на момчета думаше:
- Момчета, мили мамини,
по-скоро коне опрягайте,
по-скоро коне карайте,
да не ни турци застигнат,
че турската й вяра проклета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019