|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 2
Турци из село ходели,
ходели, робини търсили.
Илийчо, селски чорбаджи,
той си на турци думаше:
- Ази си имам робиня,
ала й скъпа цената.
Колкото Илийчо поиска,
толкоз му турци дадоха.
Тогаз се вкъщи завърна,
по двори ходи и плаче,
да не го види Петранка.
Ала го Петранка видяла
и на Илийчо думала:
- Илийчо, мой селски чорбаджи,
защо по двор ходиш и плачеш?
Дали няма какво да ядем,
да ядем, другиму да дадем?
- Да знаеш, Петранке, да знаеш,
ала, Петранке, не знаеш,
че аз те тебе продадох
на трима турци загорци.
Нищо Петранка не рекла,
право си вкъщи влезнала
и си децата грабнала,
децата, две близначета,
грабнала да ги накърми.
Дорде ги Петранка кърмила,
тихо им Петранка думала:
- Близнаци, мили мамини,
растете, да порастете,
добри юнаци да станете,
горе в Балкана да идете,
питайте и разпитайте -
има ли нейде робиня,
робиня да е продадена
на трима турци загорци?
Расли юнаци, порасли,
добри юнаци станали,
горе в Балкана отишли.
Стигнали гора зелена,
сред гора - поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
седнали да си починат.
Отдолу идела кадъна,
с бели менци на рамо:
- Къде сте, баба, тръгнали,
тръгнали, къде отивате?
- Ние сме, бабо, тръгнали
стара робиня да търсим,
нашата мила майчица.
Кадъна си менци свалила
и си юнаци прегърнала,
и на юнаци продумала:
- Синове мили, мамини,
ази съм вашата майчица!
Горни Лом, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|