* * *

Мъж продава жена си - 2

Във село турци дойдоха
и за Илийча питаха,
за Илийча, баш чорбаджия,
де стои, де му къщата.
Питали и го намерили,
и на Илийча думаха:
- Илийчо, баш чорбаджи,
не си ли чул, бре, Илийчо,
да се продава робиня,
робиня, бяла българка?
Илийчо на турци продума:
- Ой вие, турци загорци,
и аз имам за продан
хубава бяла Петранка,
много й скъпа цената.
Колкото Илийчо поиска,
двойно му турци дадоха,
и пак Петранка вземаха.
Нищо Илийчо не удума,
че стана Илийчо, че стана,
право във тях си отиде,
по двори ходи и плаче, -
да не го чуе Петранка,
да не го види Петранка.
Па го й Петранка видяла,
пък си на Илийчо продума:
- Илийчо, първо венчило,
Илийчо, баш болярино,
защо по двор ходиш и плачеш?
Дали нямаш да ядеш,
да ядеш, още да пиеш,
и другиму да дадеш?
Илийчо дума Петранка:
- Петранке, булка хубава,
да знаеш, ала не знаеш!
Аз те, Петранке, продадох
на трима турци загорци.
Да станеш рано зарана,
медник на огън окачи
и си децата окъпи,
децата, два близнака.
Нищо Петранка не издума,
че стана рано зарана,
медник на огън окачи
и си децата окъпа,
окъпа и ги залюля,
и тъжна песен запя:
- Туй ще ви й, майка, къпане,
туй ще ви й, майка, гледане,
растете, да порастете,
големи юнаци станете,
вярна дружина съберете,
майка си намерети,
от турци да я отървете.
Че стана Петранка, замина,
със пустите турци загорци,
останаха дечица самички,
раснаха и пораснаха,
големи юнаци станаха,
вярна дружина събраха.
Като през гора вървяха,
с два ми коня хранени,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
на кладенеца черна къдъна,
с бели менци на рамо.
Кадъна дума юнаци:
- Юнаци, откъде, баба, идете
и на къде отивате?
- Ние сме, бабо, тръгнали,
стара робиня да търсим,
нашта мила майчица.
Кат чу кадъна тез думи,
захвърли фередже от глава
и бели менци от рамо,
и си юнаци прегърна,
и се изцяло провикна:
- Синове, мили мамини,
аз не съм черна кадъна,
а най съм вашта майчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019