* * *

Мъж продава жена си - 2

Дошли са турци бошняци,
бошняци турци, помаци,
за Илийча каза питаха,
за чорбаджийска одая.
Та си Илийча найдоха
долу, в долната механа -
вино в ракия кефлия...
Турци Илия думаха:
- Илия, каза чорбаджи,
кат' си каза чорбаджи,
като ходиш по селата,
по селата, колибята,
знайш ли, Илийчо, помниш ли
нейде робинка за продан,
за продан, за продаване?
Илийчо помаци думаше:
- Помаци, турци бошняци,
ази си имам робинка,
робинка за продаване,
ала й скъпа пахата -
три крини жълти жълтици,
три крини бели бешлици,
дванайсе товара бисера,
със дребни пари смесено!
Щото Илийчо поиска,
и помаци му дадоха;
голям си ферман носеха
за връщане, помятане.
Илийчовите достове
из кафенето излязват,
на Илийча се подсмиват,
че си булката продаде,
хубава булка Петранка...
Тежко стана Илийчу,
и му се тъга натъжи,
и си у тях отиде.
Че си по двори ходеше,
жално си, милно плачеше,
два реда сълзи ронеше,
нахлупи калпак на чело...
Че го съгледа Петранка,
Петранка Илийчу думаше:
- Що ми си жален-кахърен,
за какво ли сме неволни? -
Синкото, либе, дал Господ,
сал един кусур имахме -
от сърце рожба нямахме!
Сега ни й дал Господ,
от сърце рожба имаме -
до две момчета мънинки!
Други кусур имахме -
злата трапеза нямахме...
Вчера златари минаха,
злата трапеза носеха,
злата трапеза купихме!
Илийчо Петрани думаше:
- Петрано, либе Петрано,
я не ме питай, Петрано,
ами излез горе в собата,
че брукни в куюн джобове,
извади китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
по-много паха да сториш -
аз те, Петрано, продадох
на едни турци помаци,
помаци турци, бошняци
за три крини жълтици,
три крини бели бешлици,
дванайсе товара със бисер,
със дребни пари смесено!...
Петранка нищо не рече,
излезе горе в собата,
бръкна в куюн джобове,
извади най-баш премяна,
че се хубаво натъкми.
Дойдоха турци помаци,
помаци турци, бошняци,
че си я даде Илийчо,
че си я даде, изпроводи.
Имаше деча мънинки,
в злати пелени остави;
че растоха, порастоха,
че на тейка си думаха:
- Тейко ле, ти наш бубако,
нямаме ли ний майчица?
Бубако дума момчета:
- Момчета, мили тейкови,
вие си мама имахте,
ама я робинка продадох
за три ми крини жълтици,
три крини бели бешлици,
дванайсе товара със бисер,
със дребни пари смесено!...
Момчета думат бубаку:
- Тейно ле, ти наш бубако,
я дай ни, тейно, я дай ни,
дай ни по конче хранено,
дай ни по сабя френгия,
дай ни по чифте пищови,
дай ни по пушка бойлия,
и да ни кажеш, тейно льо,
майчините белези -
на къде й, тейно, отишла;
ний ще отидем, тейно ле,
мама си да отървем!
Стана тейно им, даде им,
даде им конче хранено,
даде им сабя френгия,
даде по пушка бойлия,
даде по чифте пищови.
- Мама ви й тънка, висока,
мама ви на вас прилича;
на къдет слънце залязва,
към долно село хайдушко,
нататък тя си замина!
Ходете и си питайте,
гледайте да я издирите!
Възседнаха коне хранени,
вървели, що са вървели
на къдет слънцето залязва,
че са във село отишли,
във долно село хайдушко.
Моми на чешма ходеха,
подир момите кадъни,
кадъни с черни фереджи.
Таман си коне пояха,
кадъни на чешма дойдоха,
най-подир върви кадъна,
кадъна тънка, висока.
Като си менци налива,
момчета менци изливат,
кадъна дума момчета:
- Ой ми ви вази, момчета,
момчета, млади момчета,
не се с мене закачайте,
ни ми менци изливайте,
аз съм си стара робиня -
ще ви турците съгледат,
турците ще ви затрият,
турците ще ви убият!...
Момчета не я слушаха,
момчета не ги й ни еня,
момчета не щат да знаят,
момчета пак я закачат,
и на кадъна думаха:
- Ой ми те тебе, кадъно,
я хвърли, мари, фереджа,
а хвърли ферджа от глава!
Че ний си мама имахме,
тате я даде робиня,
даде я тате, продаде
за три ми крини жълтици,
три крини бели бешлици,
дванайсе товара със бисер,
със дребни пари смесено!
Ти си тънка, висока,
ти на мама приличаш...
Кадъна дума момчета:
- Ой ми ви вази, момчета,
момчета, млади момчета,
помните ли вий мама си?
Момчета думат кадъни:
- Как можем да я запомним,
кат' ни в пеленки остави?!
Кадъни се жалба нажали,
на по-голямото думаше:
- Я си отложи калпака,
че да ти видя главица!
Че си отложи калпака -
на глава белег имаше...
Че си го позна мама му,
и на момчета думаше:
- Вий сте ми, мили мамини!
Ами си, синко, идете,
аз съм във грях потънала,
аз тука ще си остана!
Момчета думат мама си:
- Я хвърляй, мамо, я хвърляй,
я хвърляй тази фереджа,
че се на конче премятай!
Мама момчета думаше:
- Хайде си, синко, идете,
аз с вас няма да ида,
аз съм във грях потънала,
здравето, мами, ще взема!
Момчета думат мама си:
- Я не се, мамо, уядай,
ами се мятай на конче!
Че си на конче възседна,
със по-голямото замина;
малкото подир остана,
подир остана да върви.
Кога се назад обърна -
синкото село излягло
момчета да си убиват,
робиня да си отърват!
Пък то си, холан, не бяга,
на едно се място позапря
и на батя си думаше:
- Я карай, батьо, че бягай,
аз тука ще си чакам!
Малко се, много, не мина,
ей въз него си стигнаха,
и на момчето думаха:
- Какви сте, бре, вий търговци,
че ни робинки крадете?
Момче си нищо не рече,
най ми се малко завъртя,
малко завъртя наляво;
дур се надясно обърне,
сал трима души остали...
Те му се молба молеха:
- Оъ ми те тебе, момченце,
не ни живота затривай,
ний не сме хора лошави,
най сме си хора викани,
викани, откупувани -
да ходим, да я отървем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019