* * *

Мъж продава жена си - 2

Снощи са турци дойдели
в голямо село Ряхово,
в Ряхово и под Ряхово,
робиня да си потърсят,
робиня да се продава,
робиня да се залага.
Като са в село увлезли,
сред село кръчма голяма,
че са в кръчмата влезнали,
седнали да си починат.
Хората ядат и пият,
пустите турци загорци,
седнали и те да пият,
да пият, да се почерпят,
да чуят хора какво приказват.
Най-после те запитали -
няма ли нейде робиня,
робиня да се продава,
робиня да се залага.
Всичките пият и мълчат,
Илийчо, селски чорбаджий,
той си на турци продума:
- Аз имам булче хубаво,
ала му й скъпа цената.
Пустите турци загорци,
колкото Илийчо поиска,
толкова турци дадоха.
Сутринта рано в неделя,
ще идат нея да вземат.
Илийчо, селски чорбаджи,
стана, от кръчма излезе,
право си в къщи отиде.
Из двора ходи кахърен,
кахърен, още тъжовен,
из двори ходи и плаче,
да не го види Петранка,
Петранка, булка хубава.
Че го Петранка видяла,
Петранка, булка хубава,
тя си на Илийчо продума:
- Илийо, мойо стопанино,
що по двор ходиш и плачеш,
дали нямаме да ядем
че и на други да дадем?
Илийчо нищо не рече,
наведе глава надолу.
Най-после той си намисли,
да си Петранки той каже:
- Петранке, булка хубава,
ази те, либе, продадох
на трима турци загорци,
добра ти цена дадоха,
сутринта рано в неделя
ще дойдат тебе да вземат!
Петранка нищо не рече,
бистри си сълзи отрони,
че си в къщи влезнала.
Че си децата вземала,
децата, две близначета,
вземала, та ги окъпала,
окъпала и ги повила.
Най-после тя ги залюля
и им песничка запяла:
- Нани ми, нани, дечица,
раснете и пораснете,
добри юнаци станете,
тръгнете, майка дирете,
робиня да се й продала
на трима турци загорци!
Пустите турци загорци
сутринта рано в неделя,
отишли право при Илийча
и си булчето напред повели.
Вървели, що са вървели,
като сред гора стигнали,
турчин Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
ти щеш ханъма да станеш,
на висок чардак да седиш.
Нейните деца, близнаци,
раснали и пораснали,
добри юнаци станали,
тръгнали майка да дирят,
на турци да си отмъстят.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора дърво широко,
под дърво бистър кладенец.
Отгоре иде ханъма
със бели менци на рамо,
кадъна дума юнаци:
- Добър ви ден, момчета,
къде сте, баба, тръгнали
и какво, баба, дирите
из тая гора зелена,
из тия горски шубраци?
Юнаци думат кадъна:
- Ний сме, бабо, тръгнали
нашата майка да дирим,
робиня да се й продала
на трима турци загорци!...
Кадъна менци свалила
и си фередже хвърлила,
и си юнаци прегърна,
и на момчета продума:
- Синове, мили мамини,
ази съм стара робиня,
ази съм вашта майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019