* * *

Мъж продава жена си - 2

Телали викат из града,
из града, из Цариграда:
- Де има бяла българка -
робиня за поробване,
туркиня за потурчване.
Като зачул Тодор тез думи -
наметнал кожух на рамо,
запалил чибук наргиле
и си на порта излязъл,
и на телали думаше:
- Ой ви вази, телали,
аз имам бяла българка,
бяла българка за продан,
ала й скъпа цената -
за четирсет товара
все жълти жълтици
и кара бели грошовци.
Нали са турци проклети -
за три дни пари събрали,
събрали и докарали,
и Тодора думаха:
- Приемай тежко имане,
извождай бяла българка.
Тодора из къща ходеше,
жално-милно плачеше
и на Тодора думаше:
- Не ти ли стига, Тодоре,
бащино тежко имане,
ами и мене продаваш?
На децата думаше:
- Иванчо, и ти бе, Стоянчо,
растете, порастете,
тежки търговци станете,
купете коне хранени,
хранени, не карани.
На ви тез пошове
на главе да ги носите,
че по тях да ви позная.
Раснали и пораснали,
стнали тежки търговци
и по света тръгнали -
майка си да намерят.
Дирили я, дирили,
дирили и намерили,
и на коне я прибрали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019