* * *

Мъж продава жена си - 2

В село помаци дойдоха
и си във кръчма влязоха.
Търсят си бели българки
с жълти жълтици да вземат.
Никой се, холан, не излъга,
да си булчето продаде,
най се Илийчо излъга,
че си булчето продаде
за двеста жълти жълтици,
за триста бели бешлици.
Кат си във къщи отиде,
не смей на Еленка да каже,
по двори ходи и плаче.
Еленка него питаше:
- Илийчо, първо първило,
Илийчо, първо венчило,
защо по двор ходиш и плачеш?
Илийчо на Еленка продума:
- Ази те, Еленке, продадох
на турци, на друга вяра,
затуй по двор ходя и плача.
Кат чу тез думи Еленка,
тя си децата окъпа,
децата, двата близнака,
окъпала и ги приспала,
и им песничка запяла:
- Нани ми, нани, Йорданчо,
Йорданчо, още, Иванчо.
Растете, мама, растете,
големи момци станете,
тогава майка търсете!
Раснали, че пораснали,
станали ергени големи,
тръгнали майка да търсят.
От село на село ходели.
В едно ми село поспрели
на края, на чешмата,
конете да си напоят.
Ханъма вода налива,
те си ханъма питали:
- Ханъмо, бяла кадъно,
не си ли видяла майка ни.
Тя, като чула тез думи
и си момчета погледна,
тогази тя ги познала.
- Аз съм, момчета, майка ви!
И се в каруца качила
и на момци си думаше:
- По-бърже, мама, карайте,
да не ни турци настигнат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019