* * *

Мъж продава жена си - 2

Снощи помаци влязоха
в голямо село Ряхово,
Ряхово, Ореховина.
Те си Илийча търсеха,
Илийча, каза чорбаджи,
търсиха и намериха
на хайдушкото механе,
тамън бе Илия кефлия.
Те на Илийча думаха:
- Илийчо, селски чорбаджи,
нещичко че те попитаме -
знаеш ли жена за продан,
за продан и за продаване,
робиня за поробяне?
Илия помаци думаше:
- Ой ви вази, помаци,
аз зная жена за продан,
зная и си я имам,
ама е скъпа цената -
за крина жълти жълтици
и за две бели бешлици.
Помаци са му давали,
давали и наддавали.
Кат се Илийчо опомни,
наведе глава надолу.
Първо си дома отиде
и на Тодорка думаше:
- Ази те, либе, продадох
за крина жълти жълтици
и за две бели бешлици.
Викна Тодорка, заплака:
- Не ти ли стига казата,
че си мене продаде?!
Пое си двете дечица -
Петърчо и Павелчо,
и на тях си Тодорка думаше:
- Растете и порастете,
добри юнаци станете,
хранени коне купете,
вред по света ходете,
вашата майка търсете.
Дорде си думи издума,
помаци в двора влязоха,
влязоха и отведоха.
И двете дечица раснаха,
раснаха и пораснаха,
добри юнаци станаха,
майка си да търсят тръгнаха.
Като през поле вървяха,
среща им иде кадъна
с бели менци на рамо.
И те на кадъна думат:
- Кадъно, турска ханъмо,
да не ни конете подплашиш.
Тя на юнаци отвръща:
- Ази не съм турска ханъма,
аз съм чиста българка
и аз имам синове кат вази.
Юнаци майка познали,
със себе си я отвели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019