Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 2

Телалин вика из града,
из града, из Цариграда:
- Кой си булчето продава?
Един ми Тодор в селото,
в селото най-богаташа,
той си булчето продава,
за крини жълти жълтици,
половината бешлици.
Пустите турци проклети,
за три дни са ги събрали,
у Тодорови отишли.
- Излязвай, излязвай, Тодоре,
приемай тежко имане,
придавай бяла Тодора!
Тодора по двор ходеше,
дребни си съчки събираше,
водица да си подкладе,
дечица да си окъпе.
Като ги майка окъпа,
в топли ги люлки сложила,
сложила и залюляла,
жално и милно запяла:
- Нани ми, нани, дечица,
Иванчо, още Стоянчо,
растете и порастете,
вредом по света тръгнете,
питайте и разпитвайте,
дано ме, майка, изпитате,
от турци да ме отървете.
Тръгна Тодорка да върви,
като на порти пристигна,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, баш чорбаджийо,
не стигна ли ти богатството,
ами и мене да дадеш,
да дадеш, да продадеш?!
Ако не ти е мило за мене,
не ти ли са мили децата,
като ги малки оставям!
Тръгна Тодорка, замина.
Расли децата, порасли,
станали млади юнаци,
купили коне хранени,
хранени, пък не карани.
С бял ги ориз хранели,
с руйно ги вино поели.
Вредом по света тръгнали,
питали и разпитвали,
не можели да я изпитат.
Едно им село останало,
и те на него отишли.
Накрай селото - чешмичка.
Иванчо дума Стоянчо:
- Стоянчо, братко, по-малък,
я хайде на таз чешмичка,
конете да си напоим
и ние водица да сръбнем.
Таман конете поили,
отдолу иде кадъна,
с бели менци на рамо
и синя ферджа на глава.
Кадъна дума момченца:
- Момченца, мили бабини,
я си отместете конете,
водица да си налея,
че аз съм клета робиня
и съм за бързо пратена.
Кадъна вода налива
и на момчета думаше:
- Момчета, мили бабини,
от къде сте, откъде сте,
и по каква работа ходите?
Момчета думат баба си:
- Бабо ле, бабо кадъно,
имахме стара майчица,
но я баща ни продаде
и тя ни, бабо, заръча,
да ходим да я търсим.
Не можахме да я намерим.
Кадъна дума момчета:
- Момчета, мили майчини,
аз съм вашата майчица,
дето ме баща ви продаде!
- Бабо ле, бабо кадъно,
я хвърляй менците от рамо
и синя ферджа от глава,
и се на коня премятай.

 


Боженците, Габровско; сватбена - трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); началото трансформирано.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019