|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 2
Дошли са турци търговци
в голямо село Оряхово
те са за Илийчо питали,
Илия, баш чорбаджия.
Търсели го и намерили
на една хладна механа.
Те са на Илия думали:
- Илия, баш чорбаджия,
чули сме дума за тебе,
че имаш булка за продан,
за продан, за продаване?
Илия много поиска,
дано пазаря да стане.
Турците дават, наддават,
и са булката вземали.
Присмели му се хората:
- Илия, баш чорбаджия,
за пари ли си неволен,
или от пари си слободен,
та си булката продаде,
деца сираци остави?
Илия се много ядоса,
червено вино заплиска,
печено агне захвърли,
право си у тях отиде
и на порти потропна.
Марийка, булка хубава,
излезе, та му отвори.
Марийка Илия думаше:
- Откак сме се двама вземали,
не съм те кахърен виждала,
що рониш сълзи, що плачеш?
- Аз се, Марийке, излъгах,
та тебе, мила, продадох,
на пусти турци търговци.
Марийка му нищо не рече,
бързо в къщи се завърна,
викнала, та заплакала:
- Дечица, мили мамини,
помнете да запомните,
че вие майка сте имали,
но татко ви я продаде,
на пусти турци търговци.
Раснете, да пораснете,
на книга да се изучите,
кога големи станете
питайте и разпитвайте,
вредом по света ходете,
майка си дано намерите.
Раснали деца, пораснали,
тръгнали майка си да търсят,
в едно турско село отиват.
От долу иде кадъна,
кадъна в сини шалвари,
в ръце си котли носеше.
Те на кадъна думаха:
- Знаете ли тука да има
някоя стара робиня?
- Аз съм едната стара робиня.
Кога се разговорили,
разговорили, разбрали,
че те са нейни синове,
а тя е тяхната майка.
Котли на земя сложила
и синове прегърнала.
Бели Осъм, мах. Зеленика, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|