* * *

Мъж продава жена си - 2

Снощи са турци дойдили,
три турци, трима загорци,
в голямо село Ряхово
и за Илийча питали,
за Илийча, селски чорбаджи.
Питали и го найдили,
и на Илийча думали:
- Илийчо, селски чорбаджи,
ти, кат си селски чорбаджи,
знаеш ли нейде робиня,
робиня да се продава?
Илийчо дума три турци,
три турци, трима загорци:
- Ази си имам робиня,
робиня да се продава,
ала е скъпа цената,
две кила бели белици, (2)
три крини жълти жълтици.
Илийчовите другари,
те се на Илийчо присмяха:
- Ашала, Илийчо машалла,
що си булчето продаде,
булчето, твойта Петранка,
нали бе булка работна,
работна булка, скопосна?!
Илийчо нищо не рече,
от кафинето излезе,
ниско земята погледна,
дребни си сълзи зарони,
де къде ходи, все плаче,
от Петранка се потуля,
да го не види Петранка,
да го не чуе Петранка.
Че го й видяла Петранка
и на Илийчо продума:
- Илийчо, селски чорбаджи,
Илийчо, мой стопанино,
що по двор ходиш и плачеш?
Дали нямаме да ядем
и на други да дадем?
Илийчо дума Петранка:
- Петранке, булка хубава,
да знаеш, ала не знаеш,
аз те, Петранке, продадох,
на трима турци загорци.
Да раниш рано зарана,
да сложиш медник на огън,
да си децата окъпеш,
децата, двете близначета.
Петранка нищо не рече,
рано й зарана станала,
сложила медник на огън,
та си децата окъпала,
окъпала, още приспала,
жална им песен запяла:
- Нани ми, нани, два братя,
два братя, дор два близнака,
туй ще ви й, мама, къпане,
къпане и приспиване,
кърмене и повиване.
Растете и порастете,
добри юнаци станете,
хранени коне вземете,
тръгнете вредом селата,
питайте и разпитвайте,
де има стара робиня,
робиня да са продали,
робиня да са заложили.
Петранкините юнаци
раснали и пораснали,
добри юнаци станали,
хранени коне вземали,
тръгнали вредом селата,
да питат и да разпитват,
де има стара робиня,
робиня да са продали.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пийнат.
Отдолу иде кадъна,
кадъна, баба хънъма,
кадъна дума юнаци:
- Дека сте, баба, тръгнали,
тръгнали, де отивате?
Юнаци думат кадъно:
- Кадъно, бабо хънъмо,
ние сме, баба, тръгнали,
стара робиня да търсим,
робиня да са продали,
нашата мила майчица.
Свалила менци от рамо,
та си фереджето хвърлила
и на юнаци продумала:
- Синове, мили мамини, (2)
ази съм вашата майчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019