* * *

Мъж продава жена си - 1

На бас се хвана млад Стоян
воденица да си направи
със дванадесет камъне,
ала му пари не стигат,
воденица да си доправи.
Че си Стоян продума
на негова булка Русанка:
- Русанке ле, млада невесто,
стани зарана по-рано,
а че се хубаво премени,
още по-хубаво накичи,
че ще те вода, Руске ле,
на голем, Руске, панаир,
та ще те, Руске, продавам,
пари за тебе да взема,
воденица да си доправа.
Че си се Руска премени,
па са със Стоян тръгнале.
Вървели, що са вървели -
настало поле широко,
сред поле - бистър кладенец.
Двама са тамо седнале
мъничко да си починат.
Тамо са турчин свариле.
Турчин Стояна попита:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с твоето булче хубаво?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продавам,
пари за него да взема -
воденица да си доправа.
Турчин Стояну продума:
- Колко ще искаш за нея?
- Колко ми дадеш, турчине!
Турчин си бръкна в джобове,
извади шепа жълтици
и ги на Стоян подаде.
Стоян си прибра парите
и се назад повърна.
Турчин си Руска прегърна,
прегърна и я целуна,
и си я тихо попита:
- Руске ле млада, хубава,
имаш ли негде роднина
имаш ли братя и сестра?
Руска на турчин продума:
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец в Турция,
на турски ръце предаден
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
прости ми, Боже, грехове,
къде си Русанка целунах,
целунах и я прегърнах,
че съм й братец на нея!
От жалост съм я прегърнал,
от милост съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019