* * *

Мъж продава жена си - 1

Загради Стоян, заправи,
воденица била голяма
с дванайсет люти камика,
ала ма му пари не стигат
бината да си доправи.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
утре е света неделя.
Я стани, Руске, по-рано,
хубаво да се премениш,
гиздаво да се нарешиш,
че ще на пазар да идем,
на пазар във касабата,
тебе ща, Руске, да продам
за една шепа жълтици,
воденица да си доправя
с дванайсет люти камъка.
Руска си Стоян послуша,
че стана рано сутринта,
че се хубаво премени
и се гиздаво нареши.
Тръгнали са си двамата;
вървели що са вървели,
минали гора зелена,
седнали да си починат
под едно дърво високо,
до студен бистър кладенец.
Насреща турчин идеше,
той си на Стоян думаше:
- Къде завеждаш таз булка,
таз булка, таз хубавица?
Стоян на турчин думаше:
- Аз ще да ида, турчине,
на пазар във касабата,
булката да си продам
за една шепа жълтици, -
воденица да си доправа
с дванайсет люти камъка.
Турчин му даде парите
до една шепа жълтици;
и си булката поведе.
Като по пътя вървеха,
той я по чело целуна,
па си на Руска продума:
- Руске ле, млада невесто,
немаш ли някой роднина
за тебе да се погрижи?
Руска на турчин думаше:
- Немам си нийде никого
за мене да се погрижи.
Кога са турци бегале,
мене ме майка фърлила,
та ме е взела българка,
българка да ме отгледа.
На турчин жалба дожаля
та се е виком провикнал:
- Прощавай, мила сестрице,
че те по чело целунах!
Ние сме Руске, двамата,
брат и сестра рождени!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019