Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Загради Стоян, заправи,
воденица била голяма
с дванайсет люти камика,
ала ма му пари не стигат
бината да си доправи.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
утре е света неделя.
Я стани, Руске, по-рано,
хубаво да се премениш,
гиздаво да се нарешиш,
че ще на пазар да идем,
на пазар във касабата,
тебе ща, Руске, да продам
за една шепа жълтици,
воденица да си доправя
с дванайсет люти камъка.
Руска си Стоян послуша,
че стана рано сутринта,
че се хубаво премени
и се гиздаво нареши.
Тръгнали са си двамата;
вървели що са вървели,
минали гора зелена,
седнали да си починат
под едно дърво високо,
до студен бистър кладенец.
Насреща турчин идеше,
той си на Стоян думаше:
- Къде завеждаш таз булка,
таз булка, таз хубавица?
Стоян на турчин думаше:
- Аз ще да ида, турчине,
на пазар във касабата,
булката да си продам
за една шепа жълтици, -
воденица да си доправа
с дванайсет люти камъка.
Турчин му даде парите
до една шепа жълтици;
и си булката поведе.
Като по пътя вървеха,
той я по чело целуна,
па си на Руска продума:
- Руске ле, млада невесто,
немаш ли някой роднина
за тебе да се погрижи?
Руска на турчин думаше:
- Немам си нийде никого
за мене да се погрижи.
Кога са турци бегале,
мене ме майка фърлила,
та ме е взела българка,
българка да ме отгледа.
На турчин жалба дожаля
та се е виком провикнал:
- Прощавай, мила сестрице,
че те по чело целунах!
Ние сме Руске, двамата,
брат и сестра рождени!

 


Златица, Пирдопско (Младенов 1993, с. 106).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019