* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъка.
Ала му пари не стигат
да си воденица изкара.
Стоян на Руска продума:
- Руске ле, млада невесто,
утре е света неделя,
а че се хубаво премени,
че ще да идем, Руске ле,
на тоя пусти панаир,
дано те негде продадем,
воденица да си изкарам.
А че се Руска премени,
по-хубава се нагласи,
хубаво Руска нагизди.
Тръгнали са, тръгнали
Стоян и Руска двамата,
през това поле широко.
Настали гора зелена,
седнали да си починат,
под тая сянка дебела
и тая вода студена.
Срещу им иде турчин.
Турчин на Стоян продума:
- Хей, добро утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчино!
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая руса млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчино,
на този пусти панаир
булчето да си продавам,
воденица да си изкарам.
- Я я продай на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Продал си е Стоян булката
за шепа жълти жълтици
и други дребни бешлици.
Турчин си булка прегърна,
прегърна, още целуна
и се виком изпровикна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
дето си сестра изкупих,
изкупих, за жена откупих.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019