* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигнали
воденица да си изкара.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невясто,
утре е света неделя.
Стани ми рано, по рано,
та се хубаво премени,
че ще да идем, Руске ле,
на тоя пусти панаир,
дано те негде продадем,
воденица да си изкарам
с тия дванайсет камъка.
Руска млада невяста
станала рано, по-рано
и се гиздом нагиздила.
Тръгнали са ми тръгнали
Стоян и Руска двамата
през това поле широко.
Настала гора зелена,
седнали да си починат
под едно дърво високо,
под тая сянка дебела,
при тая вода студена,
малко хлебец да хапнат,
студена вода да пийнат.
Настреща им иде турчин.
Турчин на Стоян продума:
- Добро утро Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- На къде си тръгнал, Стояне,
с тая млада невяста?
Стоян на турчин продума:
- Тръгнал съм, тръгнал турчине,
на тоя пусти панаир,
булчето да си продам,
воденица да си изкарам.
- Хей, я я продай, Стояне, на мене.
Стоян на турчин продума:
- Да ти я продам, турчине, -
аз искам шепа жълтици
и още бели бешлици.
Продал си Стоян булчето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019