* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица да си направи,
сос дванайсет камъна,
ала му пари не стига.
Решава Стоян, решава,
булчето да си продаде,
воденица да си направи.
Тогава Стоян решава
булчето да си продаде,
воденица да си доправи.
Стоян на Руса продума:
- Русе ле, булче хубава,
утре е света неделя,
утре по рано да станеш,
бело се, Русе, премени,
меси си бела погача.
- Ше идем, Русе, ще идем,
на тоя голем панаир.
Па са тръгнали двамката,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стигнали в поле широко.
Стоян на Русе продума:
- Русе ле, булче хубава,
да седнем, да си починем.
Па си седнали двамката,
оздолу иде турчино.
Турчин на Стоян продума:
- Ай добро утро ле, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде си тръгнал, Стояне,
със това булче хубаво?
Стоян на турчин говори:
- Тръгнал съм, турчин, тръгнал,
булчето да си продавам,
оти ми пари не стигат,
воденица да си доправя,
с дванайсет камъна.
Турчин на Стоян говори:
- Я, на ти, Стоян, жълтици,
дай ми булчето хубаво.
Вземал си Стоян жълтици,
Руса на турчин продава.
- Халал да ти е, турчине,
моето булче хубаво.
Викнала Руса да плаче:
- Олеле, Боже, Божке ле,
нали си немам роднина,
едно съм братче имала,
него са турци пленили.
Тогаз се турчин извика:
- Прощавай, Боже, грехове,
че съм си сестра целунал!
Турчин на Руса продума:
- Сестро ле, мила, сестрице,
дай да си стигнем Стояна.
Па се надзаде върнали
и си Стояна стигнали:
- Я на ти, Стоян булчето,
халал да са ти парите,
че си съм сестра изпитал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019