* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица да си направи,
с дванайсет камъка.
Нали му пари не стигат
воденица да си изкара,
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
да станеш рано в неделя,
че се хубаво облечи,
облечи се, още докарай,
че ще да ида, Русо ле,
на тоя пусти панаир,
дано те негде продадем,
воденица да си изкарам
със дванайсет камъка.
Руса Стояна послуша,
стана рано в неделя,
че се хубаво премени,
та се й хубаво докара.
Станали и са рано тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
нафлезли в гора широка.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Руса Стояну продума:
- Стояне, либе Стояне,
да седнем и да си починем,
студена вода да пием,
сърцету да си разхладя.
Стоян надолу погледна,
отдолу иде турчина,
той на Стояна думаше:
- Ах, добро утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде отиваш, Стояне,
с тази млада невяста?
- Отивам ази, турчине,
на тоя пусти панаир,
дано се негде продадем,
воденица да си направим,
със дванайсет камъка.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Стоян си Руса продаде
за една шъпа жълтица
и два бели бешлика.
Турчин си Руса продума:
- Русо ле, млада невясто,
сал едно ще те попитам:
- Имаш ли негде роднина?
- Имам си, имам, турчине,
сал един братец потурчен.
Майка ми като й бягала,
мене ме в драки хвърлила,
брата турци са го вземали.
Тогаз са турчин виком, провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
дет' съм сестра прегърнал,
дет' съм си сестра целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019