* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, направи
голяма къща висока,
висока - дорт дуварлия,
широка - дорт кюшелия
с дванайсте одаи,
с четиридесте пенджуре.
На пенджурето - тасове,
на тасовете - синджире,
на синджирето - гълъбе.
Кога синджире дръпнеха,
та тасовето дръннеха
и гълъбето гукнеха,
пък Стояну му се правеше,
че идат борчат да искат.
Оти си Стоян заборчня,
заборчня Стоян, задлъжня
хиляда и четиридесте,
четиридесте и четири.
Та си продаде, заложи
от Дунав девекь милькюве,
девекь милькюве чифлици,
пак му парите не стигат
борчове да си изплати.
Той на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
задлъжнях, мале, заборчнях
хиляда и четиридесте,
пък немам какво да продам
борчовето си да платя.
Какво да сторя, направям -
къщата ли си да продам,
ли моите лиси биволи?
Кя му майка му думаше:
- Къщата, сино, ти трябва
децата да си изгледаш,
биволи ще ти потрябват
децата да си изхраниш.
Току си продай булчето,
булчето, булка Еленка,
булчето паха ще стори
борчове да си изплатиш!
Стоян булче си думаше:
- Булко Еленко, Еленко,
стани се, любе, премени
с твоята герджик премяна,
че на панагир ще подем.
Кя стана булка Еленка,
кя стана, та се премени,
премени, та се пребели.
Той си я Стоян заведе
на Стамболцките пазаре.
Три пъти Стоян извика:
- Сатъром булка Еленка,
сатъром и я продавам!
Та я изляло, изляло
едно ми младо еврейче,
той на Стояна думаше:
- Ми колко хи е пахата?
- Пахата хи е, търговче,
хиляда и четиридесте,
четиридесте и четири!
Еврейче дума Стояну:
- Свали, Стояне, хабата,
свали я, та я постели,
парите да ти наброя!
И Стоян свали хабата,
та му парите наброи -
хиляда и четиридесте,
четиридесте и четири.
Еврейче забра Еленка.
Като вървили, вървили,
Еленка дума търговче:
- Търговче, младо еврейче,
отде си и откъде си?
Еврейче дума Еленки:
- Я не съм младо еврейче,
ами съм чисто българче.
Когато било страшното,
страшното и комитското,
кога българе колили,
моята майка бягала,
та ме в гората хвърлила.
Оттам евреи минали,
минали и ме вземали,
вземали и отгледали -
оттам съм жълто еврейче!
Еленка дума еврейче:
- Я имам братец Стояна,
дето го майка хвърлила,
мене за ръка държала -
та ще си мойто братленце!
Той на Еленка думаше:
- Булко Еленко, Еленко,
да видиш познаваш ли си го?
- Та познавам го, мер не го!
Той има лишан на ръка -
малкото пръстле нема го.
Той си ръката показа -
лява му ръка без пръстле!
Търговче се назъкь повърна
и на Стояна думаше:
- Халал да ти са, Стояне,
хиляда и четиридесте,
четиридесте и четири!
Вземи си булче хубаво,
хубаво булче Еленка,
че кя е моя сестричка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019