* * *

Мъж продава жена си - 1

Останал е Кольо самненичък,
без бащица Кольо, без майчица,
и без братец, Колю, без сестрица,
та си нема кой да го научи
да си оре и да си копае
бащините ниви и ливади...
Па си расна Кольо и порасна,
па си стана ерген за женене,
па отиде покрай река Вардар,
покрай Вардар във Джан-Вардарийско.
Там се Кольо младо посгодило
за тази ми Янка Беломорка,
па поиска сватба да си прави,
ала нема счупена парица,
па отиде във Солуна града,
при евреи, при тежки сарафи,
па си дума на тежки сарафи:
- Ой ви вази, евреи сарафи,
я ми дайте хиляда грошове,
да си взема Янка Беломорка.
Сарафи са Кольо повервали,
та на Кольо пари са му дали.
Кольо стана дома да си иде
и заведе Янка Беломорка,
Щомто Кольо дома си отиде,
на Кольо са всички завиделе,
завиделе, в Солуна отишли,
на сарафи тихо продумали:
- Ой ви вазе, евреи сарафи,
Кольо нема пари да повърне!
Па станале евреи сарафи,
та при Кольо право са отишли,
и на Кольо тихо продумали:
- Ой те, Кольо, ти, клето сираче,
ние идем пари да повърнеш!
На сарафи Кольо отговаря:
- Чакайте ме три недели време,
па тогива пари ще повърна!
Отговарят евреи сарафи:
- Не можеме още да чакама,
ако нямаш пари да повърнеш,
ще да вземем Янка Беломорка!
На сарафи Кольо отговаря:
- Чакайте ме само до три дена,
я на вазе пари ще повърна,
ала Янка на вазе не давам!
Па си Кольо на Янка продума:
- Стани, либе, Янке Беломорке,
премени се със бела премена.
Па си Янка Кольо послушала -
премени се със бела премена.
Кольо Янка в Солуна заведе,
па се Кольо викна и провикна:
- Продава се Янка Беломорка,
продава се за триста жълтици!
Наело се турче потурначе
да си купи Янка Беломорка.
Па се Янка Богу помолила,
на турчето пари да не стигнат,
да не може турче да я вземе,
да я вземе, вяра да промени.
Как се Янка Богу помолила,
и на турчи пари не стигнали.
Па се Кольо викна и провикна:
- Продава се Янка Беломорка,
продава се за триста жълтици!
Наел се е Петър млад търговец
да си купи Янка Беломорка.
Па се Янка Богу помолила,
на търговче пари да достигнат,
да си купи Янка Беломорка.
Как се Янка Богу помолила,
на търговче пари достигнали,
та си взело Янка Беломорка.
Па тръгнало дома да си иде.
Щомто Янка дома си заведе,
на венчило във черква отиде.
Станало е чудо невидено -
сама се е черква затворила
и камбани глас са изгубили,
и кандила в черква изгаснали.
Тогаз Петър тихом си продума:
- Не повниш ли, Янке Беломорке,
братец, либе, ти да си имала?
А Янка си тихом отговаря:
- Азе, либе, братец съм имала,
той е, либе, мъничък забегнал,
ние двама сме се забравили.
Петър Янки тихом отговаря:
- Не повниш ли, Янке Беломорке,
твоя братец белег да си има?
А Янка си тихом отговаря:
- Моя братец личен белег има,
личен белег на крака си десен -
малкия пръст тамо е изгорен!
Кога Петър крака си подаде,
малкия пръст тамо бе изгорен!
Двама са брат и сестра излеле,
тозчас са ги двама разделили,
разделили, назад повърнали.
Сама се е черква отворила,
и камбани глас са ми издали,
кандила се сами запалили...
Па повика Петър млад търговец,
па повика туй клето сираче,
та на Кольо Янка си повърна...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019