* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъни,
ала му пари не стигат
воденица да си доправи.
Намислил Стоян, рашил
дечица да си продаде,
воденица да си доправи.
Стоян на Русанка продума:
- Либе Русанке, Русанке,
знаеш ли, либе Русанке,
какво съм намислил -
дечица да си продадем.
Русанка на Стоян продума:
- Либе Стояне, Стояне,
по-хубаво мене продай,
воденица да си доправиш..
Стоян се с това съгласи
и на Русанка продума:
- Утре е панаира в Цариград,
хубаво да се облечеш,
гладко да се порешиш.
Русанка рано станала,
хубаво се е облекла,
гладко се е срешила
и си тръгнали.
Вървели, що са вървели,
насреща иде турчина
и на Стоян си продума:
- Стояне, къде си тръгнал
с това булче хубаво?
Стоян на турчин продума:
- Заправил съм воденица
с дванаасе камъна,
ала ми пари не стигат.
В Цариграда е панаира,
да отидем да я продада,
воденица да си доправа.
Турчин на Стоян продума:
- Колко ти пари не стигат?
Стоян на турчин продума:
- Два крина жълтици.
Турчин на Стоян парите дал
и Стоян се назад върнал.
Русанка си с турчин тръгнала.
Вървели, що са вървели,
настанали поле широко
до студен бистър кладенец.
Русанка на турчин продума:
- Да спрем до тоя кладенец
да се измием и починем.
Тогаз се Русанка в турчин огледа
и си на турчин продума:
- Аз имах братец малък,
турците го плениха,
много години го нема,
белег на лева ръка има.
Турчин тихо продума:
- И аз имам белег,
белега на лева ръка.
Тогава се двама прегръщат
и назад се връщат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019