* * *

Мъж продава жена си - 1

- Задлъжнях, Радке, заборчнях,
хиляда и петстотин,
хиляда имам да ги дам,
петстотин нямам да ги дам.
Чудих се, Радке, маях се,
как да си борча отплатя -
дечица, Радке, да продам,
едно за друго ще плачат.
Радка Никола думаше:
- Либе Никола, Никола,
я впрегни кола шарена,
та ме, Никола, закарай
на тия нови пазари
и си са леко провикни:
"Тук има булче за продан!
Кой си са наем наема
булчето да си откупи
за хиляда и петстотин?"
Никой се наем не нае.
Наело се е наело
едно ми младо татарче -
то си булчето откупи
за хиляда и петстотин.
То си булчето вързало
на коня за опашката.
Минали поле широко
булче татарче думаше:
- Татарче, млади господар,
позапри малко кончето,
малко водица да пийна.
Татарче нищо не каза,
навлезе в гора зелена
при широки ливади -
там татарче слезна от коня
и булчето го отвърза.
В гората буки високи,
под буки студен кладенец.
Татарче булче говори:
- Откачи дисаги от коня,
кончето пусни да пасе.
Развържи кожени дисаги,
извади бяла погача
и гаванка с сирене.
Седнали до вода студена,
разчупили бяла погача
и отворили гаванка с сирене,
и двамата се наяли.
Татарче булче думаше,
думаше, още питаше:
- В каква си рода родена,
имаш ли майка, баща?
Булче татарче думаше:
- Кога мурабе станало,
как са през гора бягали,
мен ме е майка хвърлила,
еврейка ме е намерила,
и тя ме е отгледала -
по български ме възпитала.
Кога е майка бягала,
кръстче ми през гуша вързала -
на кръстчето е написано
от каква съм рода родена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019