|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Заправил Стоян воденичка,
воденичка с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат,
воденичка да си доправи.
Чуди се Стоян, мае се,
от къде пари да вземе.
Най-сетне Стоян намисли
да си булчето продаде.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
утре е света неделя.
Ще станеш рано сутринта,
и ще се хубаво премениш,
че ще те на панаир закарам,
закарам да те продавам.
Да си воденичка доправя.
Марийка булка хубава,
тя си нищо не каза.
Че стана рано сутринта,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа и я приспа.
Отключи пъстри сандъци,
извади булска премяна,
че се хубаво премени.
И са за панаир тръгнали.
Кат са из пътя вървели,
турчин на път срещнали.
Турчин си Стоян попита:
- Стояне, холан, Стояне,
къде караш туй булче?
Стоян на турчин думаше:
- Аз го на панаир водя,
водя да го продавам.
- Колко ти струва булчето? -
турчин си Стоян попита.
- Булче ми струва
шиник жълти жълтици
и шепа бели грошове.
- Халал да ти са, Стояне, парите.
Стоян се назад повърна.
Турчин Марийка попита:
- Марийке, булка хубава,
имаш ли нейде някого?
Марийка турчина думаше:
- Турчино, еничерино,
аз нямам нейде никому.
Един си братец имах
със личен нишан на ръка,
и него турци вземаха,
вземаха и го потурчиха.
Турчин Марийка думаше:
- Марийке, сестро, Марийке
аз не съм турчин еничерин,
а най съм брат ти Иванчо.
Че се назад повърнаха
турчин на Стоян думаше:
- Халал да ти са, Стояне, парите,
парите, още булчето.
Вълчаново, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|