* * *

Мъж продава жена си - 1

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що ми се чуе из село,
из село, синко, в горни край,
дали са коне крадени,
или са къщи палени,
нити са моми влачени,
ами е Богдан търгувал,
че е със пари купувал,
а па на вяра продавал,
та ми е Богдан задлъжнял
сто-й-петдесе кесии,
па стотя има, даде ги,
ала петдесет остават.
Чуди се мае млад Богдан
какво да дава, залага,
борчове да си отплати.
Да даде Богдан майка си -
Майка му стара, кьорава,
кьорава още безумна,
та тя си пари ни струва.
Да даде Богдан децата,
децата му млади глупави,
и те си пари не чинят. -
Петкана дума Богдану:
- Либе Богдане, Богдане,
не седи, либе, не гледай,
а да ме, либе, заведеш
на голям пазар на Плевен.
Петкана ми се повърна,
та си близнаци подои,
подои и ги залюля,
залюля още им запея:
"Нани ми до два близнака,
растете и порастете,
тежки търговци станете,
добри си коне купете,
из град във град ходете,
за мама да си питате,
де има село робинско.
Като си мене найдете,
да си ме вий изробите,
па си близнаци остави,
та си с Богдана тръгнали.
Па си отишли, отишли,
на голям пазар на Плевен,
скъпа я цена процени,
за кринче жълти жълтици,
за чейрек бели грошове.
Па си я Богдан остави,
та па си увзе парите,
па е у тях си отишол,
та си борчове разплати
и си близнаци отгледа,
а на Петкана завели
във това село робинско.
Расле, порасле близнаци,
тежки търговци станале,
добри са коне купиле,
от град във град са ходили
и са си тие питале,
питале и изпитале,
де има село робинско,
па на езеро отишли -
сите робини вървяха,
че си са бяло опрале
и си са смеят, шегуват.
Най отзад върви робиня,
нити си бяло опрала
нити са смее, шегува,
черна й кърпа до очи,
черни й котли на рамо.
Като котлите сложила,
и юнаци си гълчаха:
- Де-гиди, черна робиньо,
сите робини вървяха,
и са си бяло опрале,
и си са смеят, шегуват,
а па ти, черна робиньо,
ни си си бяло опрала,
нити се смееш, шегуваш,
черна ти кърпа до очи,
за какво жалиш, робиньо? -
Тя си вдигнала кърпата
и ги в очи погледнала,
па им тогива продума:
- Бабини мили юнаци,
когито тука аз дойдох,
малки близнаци оставих,
дали са ми порасле
и като вазе станале! -
И близнаци са познали,
че си е това майка им,
па на майка си думаха:
- Майно ле, мила майчице,
ние сме, мале, близнаци,
ние сме твойте синове. -
Тогаз майка заплакала.
Те са от коне слезнале,
единия увзе котлите,
другия увзе па нея,
па си я качи на коня,
та па й леко думаше:
- Ти да ни, мале, заведеш
дето си, мале, ти седиш,
ти седиш, мале, слугуваш,
ние ще да те изробим! -
И тя си ги е завела
в голяма къща болярска
Близнаци думат боляру:
- Колко ни пари ти ищеш,
ние ще мама вземеме! -
А болярин им думаше:
- Азе ви пари не ищя,
мене ми стига толкова,
че стана девет години,
ка ми майка ви слугува,
слугува още робува,
туку майка си вземете,
вземете и заведете! -
Тие майка си увзели,
увзели и я завели,
в тяхното село голямо,
па я у тях си завели,
че са я тие гледале,
гледале и догледале.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019