* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян воденица
с дванайсет валсови камъка,
че му парите не стигат,
воденица да си изкара
и борчове да си изплати.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, либе Руске ле,
да станеш, Руске, по рано
хубаво да се премениш
и по-хубаво забрадиш,
че ще да идем, Руске ле,
на Шипка на манастира
на този пусти панаир,
дано те, Руске, продадем -
воденица да си изкараме,
борчове да си изплатя.
Като из пътя вървели
насреща им иде турчин.
Турчин думаше:
- Добра ти среща, Стояне!
Къде си тръгнал тъй рано,
със тази млада невяста?
Тръгнал съм, тръгнал, кардаше,
дано си продам булчето,
дългове да си изплатя.
- Дай я на мене, Стояне,
халал да ти е кардаши.
Ах, че я Стоян продаде
за една шепа жълтица
и една шепа бели бешлици.
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, къзъм Руске ле,
нямаш ли от нииде никого.
Помня, че имах един брат
когато бяхте мънички
у нази гости дойдоха,
тате го за вино изпрати
бате се много забави
тате се люти разсърди
С шише бате удари
и голям му нишан направи
От тогаз бате изчезна
и у дома не се върна,
чухме че го турци вземали
и се е бате потурчил.
Турчин на чело напипа
и си нишана похвана,
Руска си в очи погледна,
погледна и я прегърна,
и се изясно провукна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че си сестрата прегърнах
и я от милост прегърнах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019