Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Захванал Стоян воденица
с дванайсет камъка,
ала пари му не стигат
воденица да си изкара.
Майстори Стоян думаха:
- Стояне, наш чорбаджийо,
добро ни ядене даваш,
добри ни думи думаш,
ала имаш ли пари, Стояне,
воденица да си изкараш,
ще ли ти злато достигне?
- Кажете, майстори, хортувайте,
колко си пари искате?
- Шиник жълтици и два маргарит.
Чуди си Стоян, мая се
какво да направи,
че му парите не стигат,
че си вкъщи отива
и си на булка думаше:
- Гинке ле, либе Гинке ле,
рано ми, Гинке, стани,
най-хубава премяна премени
и че си в баща иди,
прошка си с тях вземи,
че на пазар да идем.
Аз да те, Гинке, продам,
воденица да си изкарам.
Рано е Гинка станала,
хубава премяна премени,
и си в бащини двори отиде.
Кога през вратня влизаше,
силно се Гинка провикна:
- Защо ме, мале, веднъж продаде
на този голям богаташ?
Дано си, мале, прокопсаш
и пак си, мале, непрокопсаш,
нита хляб да имаш да ядеш,
нито сол да топиш,
дето ме, мале, мене като свещ стопи.
Девет години станаха,
девет си добри думи не чух,
ала в края на десетата
той ще ме, мамо, продава,
воденица да си изкара.
Гинка се назад вкъщи повръща
и си на Стоян думаше:
- Как не ти е жал, Стояне,
за моите млади години,
дето ги при теб оставих.
Стоян си на Гинка думаше:
- Тръгни да вървиме, време не остава.
Тръгнали двама да вървят.
Вървели, що са вървели,
стигнали дърво високо,
под дърво сянка дебела,
под сянка турчин лежеше.
Турчин си Стоян думаше:
- Стояне, върл чорбаджийо,
къде си караш туй булче хубаво?
- Карам го да го продавам.
- Колко му пари икаш?
- Шиник жълтици - вземи го.
- На ти, Стояне, жълтици,
та ми булчето остави.
Стоян се назад повръща,
а турчин напред тръгва
със Стоянова булка хубава.
Турчин си Гинка попита:
- Имаш ли си, Гинке, имаш ли
брат и сестра?
- Имах си, аго, имах си
един ми братец Иванчо.
Клети го турци вземаха,
та му зелено облекло дадоха
и да го срещна не го познавам,
и да ме срещне не знае,
че аз съм негова сестра рождена,
рождена, още близнена.
Тогаз си турчин чалма хвърли
и си дясна ръка подава
и си белег показва.
И тогаз го Гинка попита:
- Ти ли си, братко,
ти ли си, братко, Иванчо?
- Прощавай ми, сестро, прощавай,
дето те аз прегърнах,
прегърнах и целунах!
Хайде да си вкъщи идем
при майка стара, рождена.
- Да видим, братко,
дали ще ни, братко, майка познае,
като ни е майка родила.
През вратня влизат,
майка им пътя пресича,
нито я страх хванало,
нито й през акъл минало
и си на турчин думаше:
- Махай се, върли изедник,
че ми душата изгори,
че ми сърцето почерни.
Един се синец имах,
дали го жив убихте
или го роб пленихте!
Тогаз си Иванчо заплака
и си ръката подаде,
и си белег показа,
дано го майка познае.
Кога си ръка подава,
на майка му лошо й става
и на Иванчо думаше:
- Имах си, майко, дни,
жив да те видя,
че девет години станаха, -
жив аз те жаля.
Това ли ти е, синко, булчето,
булчето, хубавелчето?
Че се Иванчо нажали,
едри си сълзи пророни.
- Аз си, майко, булче нямам.
Моето булче е сабята,
дето съм български глави рязал
и съм ги на кол забивал,
а тази е сестра ми Гинка,
дето сте я, мале, два пъти продали.

 


Тутракан (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019