Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Никола Радка думаше:
- Заборчих, Радке, заборчих,
петдесет и пет хиляди.
Пет имах, дадох ги
и петдесет имам да давам.
Къщата си да заложа,
децата да продам,
Дали ще си борча изплатя?
Нали е Радка разумна,
тя на Никола думаше:
- Къщата недей продава,
деца са свидни на мама,
на мама, още на татко.
Днес е клета събота,
утре е света неделя,
пазар се сбира сред селото.
Аз ще се хубаво променя,
и ще се в колата кача,
и ме на пазар закарай,
и ще ти борча заплатя.
Никола Радка послуша
и я на пазар закарра.
Сутринта, рано в неделя
и се ясно провика:
- Ала, на булче за продан,
ала му скъпа цената -
петдесет и пет хиляди.
Всеки си булче хареса,
ала си пари нямаше.
Да даде петдесет и пет хиляди.
Най-подир иде Стоянчо,
младо търговче.
то си булчето хареса
и на Никола думаше:
- Бате ле, бате Никола,
хайде да си сплетем ръката,
та да направим пазара.
То много мяза на мене
и моят поглед то гледа.
Дава Стоянчо начете,
петдесет и пет хиляди,
и си булчета поведе,
и го от село изведе.
Минало поле широко,
настанала гора зелена,
След гората студен кладенец.
Стоян Радка думаше:
- Хайде, Радке, да си починам,
по малко хлебец да хапнем,
по малко водица да пием,
да пием и ще те Радке попитам,
отгде си и откъде си.
Хайде, Радке, при твоята
майка да идем,
Тогава при моята да идем.
Радка търговче думаше:
- Аз нямам баща и майка,
майка ми от турци бягала
и в гората хвърлила.
Евреи са ме найдели
и са ме отгледали,
да расна и да порасна.
Стоянчо Радка думаше:
- Радке, я се възпретни,
имаш ли белег,
на твоята дясна ръчица,
Радка си ръка възпретна.
Като я Стоян погледна,
той на Радка думаше:
- Радке, ти си моя сестра.
Хайде, Радке, в дома да те заведа.
Ще ли те мама познае.
Като до дома стигнали,
и на порти похлопали,
излязла майка им да ги посреща.
Тя си Радка познала,
и на Радка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
де расте, де порасте,
и кой те, Радке, отгледа?
Радка й всичко разказа.

 


Тодювци, Еленско; седенкарска, и по сборове (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019