* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсе камъни.
Прави я Стоян, що прави,
ала му пари не стигат
воденица да си доправи.
Стоян на Руса продума:
- Русе ле, булка хубава,
днеска е бяла събота,
утре е света неделя,
рано по-рано да станеш,
чисто се бело премени,
бело си лице напудри,
бели ръкаве заврати,
че ще идеме, Русе ле,
на тоя пусти панаир,
дано те, булче ле, продам,
воденица да си доправа.
Руса е рано станала,
чисто се бело пременила,
бело си лице напудрила,
бели ръкаве завратила
и са си двама тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настало поле широко,
тасред поле - дърво високо,
под дърво извор студен.
Седнали Стоян и Руса
да починат, водица да си напият.
Тъкмо са двама седнали,
отдолу се турчин зададе
и на Стояна думаше:
- Добро утро бе, бай Стояне,
къде си бе, бате, тръгнал
през това поле широко
с това булче хубаво?
Стоян му дума-говори:
- Като ме питаш, да кажа,
отивам, турчине, отивам
булчето да си продам
на тоя пусти панаир,
че съм воденица заправил,
ала ми пари не стигат
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян продума:
- Я кажи, бате Стояне,
колко ще пари да искаш
за твоето булче хубаво?
Стоян му дума-говори:
- Я давай, турчине, я давай,
до две шепи жълтици
и девет турски фесове.
Турчин му пари наброи
и Руса след него поведе.
Вървели, що са вървели,
турчин си Руса прегърна
и жадно я в уста целуна,
и си я тихо попита:
- Русо ле, ружо румена,
имаш ли майка и баща,
имаш ли братя и сестри?
Руса му тогаз отговаря:
- Имала съм, турчине, имала
и майка, и баща, и братче и сестра.
Турците, кога дошли,
братче ми мило,
мама го в огън хвърлила,
от лева страна опекла
и го в градина отнела,
и го в метлите хвърлила.
Турците като минали,
братче ми мило вземали
и го в турско отнели.
Турчин на Руса продума:
- Можеш ли го, русе, позна
твоето братче мило?
Риза си хвърли,
а от лева страна - опечен.
Тогаз се викна-провикна:
- Боже ле, вишни Господи,
прости ми, Боже, грехове,
че аз прегърнах сестра си,
прегърнах и я целунах!
От жалост, Боже, прегърнах,
от милост, Боже, целунах!
И се назад върнали.
Стоян под дърво седеше,
жълти жълтици броеше
и дребни сълзи ронеше.
Турчин си му Руса предаде,
още пари му даде,
воденица да си доправи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019