|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Стоян на Руса продума:
- Русе ле, бело буленце,
заран е млада неделя,
чисто се бело промени
па ще да двамка да идем
на този пусти панаир.
Кога е било заранта,
че са ми двамка тръгнали
Вървели, що са вървели
настали пъле широко
сред поле дърво високо.
Стоян на Руса продума:
- Русе ле, бело буленце,
ай да почивка направим
под това дърво високо,
високо още широко,
до този бистър кладенец.
Седели какво седели
до този бистър кладенец,
под тази сянка дебела
и най-после тръгнали.
Вървели, що са вървели,
насред път турчин срещнали.
Турчин на Стоян продума:
- Стояне, верни Стояне,
Къде си така тръгнал
със това булче хубаво,
от хубост ненагледано?
Стоян се тогаз обажда:
- Ази съм си, аго, тръгнал
на този пусти панаир,
булчето да си продам,
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян продума:
- Стояне, верни Стояне,
колко пари ще сакаш
за това булче хубаво?
Стоян на турчин отвърна:
- Ази си сакам, аго ефенди,
една ми крина дребни грошове
и шепа жълти жълтици.
Кат са Руса и турчин тръгнали
вървели, що са вървели
Турчин си Руса попита:
- Русе ле, бело буленце
имаш ли близък някъде?
Руса на турчин продума:
- Нямам си нийде никого
имах сал едничък братец,
но той е много личен
начело белег от сабя,
на ръка белег от куче.
Турчин поклон направил
и тихо се Богу помолил:
- Прости ми, Боже, грехове,
за де сестра си целунах
два пъти в чело, три пъти в уста.
Търнава, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|